Да се страхувам ли от СПИН

Всички ние трябва да знаем за HIV-вируса, който причинява болестта СПИН - как той се предава и как можем да се защитим от зараза. Ти и твоята партьорка не трябва да избягвате обсъждането на тези рискове. Да прецените дали попадате в рискови групи и да решите, ако ще се предпазвате, какви методи ще използвате. Не забравяй, че заразен с вируса човек, може да не разбере това с години, докато вирусът стои латентен. Но заразата може да се предава и без вирусът да се е проявил. Все пак единственият сигурен 100% начин да не се заразим с вируса на СПИН при сексуален контакт е да не правим сексуален контакт.

СПИН-ът не е Божие наказание за хомосексуалистите. От вируса може да се зарази всеки човек, независимо от сексуалността си. Над 70% от заразените по света са инфектирани след хетеросексуални контакти според Световната Здравна Организация. Пак според нея, най-бързо нараства процентът на заразяващи се след хетеросексуален контакт. Нарастването на заразените с HIV-вируса след хетеросексуален контакт е нарастало с 15%, докато след хомосексуален контакт и след интравенозно приемане на наркотици нарастването е по 5%. А лесбийският секс е сред най-малко рисковите контакти. И ако СПИН-ът е Божие наказание за хомосексуалистите то защо с него се заразяват предимно хетеросексуални? А за кого е наказание Ракът, който взима толкова много жертви, или Множествената склероза, или болестта Алцхаймер и стотици други ужасни смъртоносни болести.

Но да се върнем на лесбийките. При лесбийките дори няма проникване при сексуалните контакти. Основното са целувките, петингът и предимно оралният секс. Опасността при оралния секс обаче е само 4 на 10 000. Предлагам да прочетете надолу един превод на материали по MIGnews във връзка с опасността от заразяване със СПИН при орален сексуален контакт:

РИСК - ЧЕТИРИ НА ДЕСЕТ ХИЛЯДИ

Оралният секс има извънредно ниско ниво на предаване на HIV инфекции, както показват резултатите от изследвания, публикувани в рамките на Втората Национална Конференция по HIV профилактика , проведена в Аталанта – USA.
Изследователи от университета на южна Калифорния в Сан Франциско (UCSF) в продължение на две години са изследвали 200 човека, практикуващи орален секс с носители на вируса.. Те не са открили нито един случай на прихващане на вируса.



“Оралният секс е много повече безопасен” – казва ръководителят на изследователската група Кимбърли Шифър. “В резултат на орален секс може да се заразите с други заболявания, предавани по полов път, такива като гонорея, сифилис, хламиди и херпеси. Но що се отнася до HIV то оставаме с впечатление, че рискът от неговото предаване чрез орален секс е много по-нисък от риска при анален или вагинален”



В началото изследователите планирали да сравнят хора, прихванали вируса при орален секс, с хора останали здрави, и после да отделят факторите, които биха обяснили различията. Групата на Шефер издирила мъже и жени практикуващи единствено орален секс. 198-те участника е имало в изследването, 194 от тях - мъже, които средно са имали по три различни партньора за шест месеца и многочислени орални сеанси с тях. Сексуалната активност на групата е надвишавала малко средната сексуална активност на американците. При 20% от участниците в експеримента техните партньори са били носители на вируса, а много повече изобщо не са се били заинтересували от здравния статус на своите партньори.






След две години само един от изследваните 198 човка е бил заразен, но се доказало, че е прихванал заразата още преди изследването, когато е практикувал анален секс.
В университета в Сан Франциско е проведено друго изследване, независимо от предишното, където с помощта на математически модел било изчислено, че рискът от прихващане на HIV вируса в резултат на еднократен орален полов акт се изчислява на 4 от 10 000 (0,004%), докато рискът от зараза след еднократен анален полов акт е 4 на 1000 (0,04%). В рамките на изследването на Кимбрли Шифер от участниците била събрана слюнка за изследване и анализ на наличните фактори, които се предполага, че разрушават HIV вируса и възпрепятстват предаването на заразата. Били отделени в крайна сметка 4 химически вещества, съдържащи се в слюнката на човека, за които се предполага, че разрушават HIV вируса или го блокират в лабораторни условия, но засега не е известно дали тези четири вещества реагират по същия начин и в реални извънлабораторни условия.

ТЕЗИСИ НА 7-МАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО РЕТРОВИРУСИ

Предлагам на Вашето внимание части от доклада за вероятността от зараза чрез орален секс, представен на 7-мата Конференция по ретровируси, проведена в Сан Франциско през 2000 г.
Докладът е озаглавен:

ПЪРВИЧНА HIV ИНФЕКЦИЯ СВЪРЗАНА С ОРАЛЕН ПЪТ НА ПРЕДАВАНЕ
(Primary HIV Infections Associated with Oral Transmission)). Автори B. DILLON*1, F. M. HECHT2, M. SWANSON2, I. GOUPIL-SORMANY2, R. M. GRANT3, M. A. CHESNEY4, J. O. KAHN2. 1CDC, Atlanta GA 2San Francisco Gen. Hosp. and Univ. of California, San Francisco; 3Gladstone Inst. of Immunology and Virology, San Francisco; and 4Ctr. for AIDS Prevention Studies, Univ. of California, San Francisco.

Цел:
Да се изследват предполагаемите случаи на орално предаване на HIV при контакти с лица, носители на инфекцията.
Методи:
В периода от Юни 1996 г. до Юни 1999 г. от нас бяха изследвани 122 човека с първична HIV инфекция, която е открита чрез теста на ИФА и е поставена като диагноза поне от 12 месеца. Рисковото поведение в периода на заразяването се изясняваше от нас посредством анкети и разпити. Потенциалните случаи на зараза чрез орален секс бяха допълнително проверени чрез нови разпити, беседи с епидемиолозите, лекували пациента, проследяване на медицинските картони и там, където имаше възможност, с беседи и потвърждения от половия партньор.
Резултати:
В 20 случая (16.4%) при първоначалното проучване бяха забелязани възможности заразата да е настъпила като следствие от орален секс. От тези 20 случая за 3 нямахме достатъчно допълнителна информация за да бъдат потвърдени и изследвани допълнително. От останалите 17 случая 9 (53%) се оказаха като следствие на дейности несвързани с оралния секс и влизащи в други рискови групи. Двама признали за венозно приемане на наркотици, последвано от загуба на памет за известен период от време, четирима за анални контакти, осатналите за вагинални, през периода в който са се заразили.
В резултат на тяхното отпадане останаха за последващо проследяване 8 случая (6,6%), при които оралният секс е бил определен като вероятен път за получаване на заразата с HIV. При това всеки от тези осем пациенти, считал, че риск при оралния секс не съществува или е минимален.
Изводи:
Възможно е опасността от предаване на HIV при орален секс да е преувеличена. Дори и при нашите строги изследвания, само 6,6% от изследваните от нас са се заразили вероятно от орален секс. Независимо от минималната вероятност от зараза след орален секс, според нас оралният секс си остава един от пътищата за предаване на HIV вируса, поради по-честото практикуване. Този извод има важно значение за профилактиката. Необходимо е да се проведе стандартизирано изследване на предаването на HIV вируса чрез орален секс , за да може да се разбере по-добре епидемиологията и рискът при този вид сексуално поведение.
Коментари във връзка с доклада:
1 . ) Изследването е било проведено сред малка и доста еднородна група – 122 човека, всички мъже, хомосексуалисти, жители на Сан Франциско. По-ранни изследвания, извършени върху различни социални групи, проведени в различни страни и върху по-големи групи от хора, показват неколкократно по-ниски резултати за възможността от зараза чрез орален секс. Авторите на доклада сами признават, че “опасността от зараза чрез орален секс е преувеличена” и признават необходимостта от по-подробни “стандартизирани” изследвания.
2 . ) “..оралният секс си остава един от пътищата за предаване на HIV вируса, поради по-честото практикуване...” Статистическият риск даже върху минимално рискови поведения е толкова по-голям, колкото по-често се практикува. Така че фактът че оралният секс се практикува повече от аналния например е причина и за по-високи проценти при изследванията.



3 . ) Рискът зависи от много обстоятелства, неупоменати в Доклада – например имало ли е семеизхвърляне? За активния или за пасивния партньор се отнасят данните? (опасност може да има при контакт с кръв или сперма, а не при слюнка или при други секрети) Дълбочината на проникване? Интензивността? Наранявания?
И много други.

Моят коментар е, че като цяло този доклад не опровергава, а само потвърждава, че:
- Оралният секс е опасен за “приемащия” партньор.
- Опасността от зараза чрез орален секс може да бъде значително намалена, ако не се допуска
еякулация в устата на приемащия партньор.
- Както и при дргите видове секс, презервативът предотвратява заразата.
- Оралният секс е значително по-малко опасен от аналния или вагиналния, но в някои случаи може
да бъде и път за предаване на HIV вируса.
- Отново няма данни и не се споменава нищо за орален секс между жени.

Нека обаче приемем, че тази опасност от 4 на 10 000 при жените вече е сведена на 2 на 10 000. Все пак я има и за да избегнем изцяло риска от зараза със СПИН след лесбийски контакт, нека просто подбираме внимателно партньорките си така, че те да не попадат в рисковите лесбийски групи.

Лесбийки, които попадат в рискови групи са тези, които:
1 . Приемат венозно наркотици.
2 . Имали са вагинален полов контакт с мъж без да са ползвали презервативи (често се случва при
младите лесбийки или при бисексуалните да имат сексуални контакти и с мъже).
3 . Имали са скорошен орален контакт със случайна лесбийка.

Направим ли и това, мисля че "Слуховете за моята смърт са силно преувеличени"! И накрая не мога да се сдържа да не публикувам тук едно много интересно изявление:

САМО ОРАЛНИЯТ СЕКС МОЖЕ ДА СПАСИ ЮЖНА АФРИКА ОТ СПИН

Това заявление е направено от Дейвид Харисън, Председател на Обществената Здравна Организация на Южна Африка "LoveLife".

Според неговите думи, хората могат да предотвратят катастрофалното разпространение на СПИН в Африка, използвайки вместо традиционния секс - оралния. Той предлага на южноафриканските младежи, достигнали полова зрялост да ограничат практикуването на проникващия секс.
По данни на организацията LoveLife, при орален секс също съществува теоретична опасност от зараза със СПИН, но тя е нищожно малка.

"Ако можем да заменим високата рискованост със средна или дори слаба рискованост - казва Харисън, - то тогава ние ще спасим много човешки живота"