сряда, 26 януари 2011 г.

Гей разказ във фитнеса

Тренирах във един фитнес от близо година. По голямата част от спортуващите там са мъже. Аз си падам по мъже,още повече ако са хубави с добре оформени тела. Последната седмица започна да идва един нов пич, беше на около 30 години. Всеки път когато се засичахме във фитнеса го оглеждах от глават до петите. Красив, с масивно тяло , и здрави мускули,абе мъжкар на място. Един ден ,отидох на тренировка ,и той беше там. Беше помпал мускулите си доста време, зашото беше потен и доста зачервен, изглеждаше ужасно секси. Заглеждах го доста в рамките на 15 минути, когато ме видя че го зяпам, му намигнах и се завъртях на другата страна. Погледът му издаваше злоба, явно го бях раздразнил,че на мъж като него му намига друг мъж. Тръгна си ,а аз останах да тренирам.
След два дни отново се засякохме,но този път не беше сам. Придружаваше го още един сладур, на около неговата възраст, също с здраво мускулесто тяло. Този път не бях толкова смел,но от време на време хвърлях поглед към тях и куровете им скрити зад анцузите. Въпросният ден свърших тренировката си пръв ,отидох в съблекалнята да се преоблека и си тръгнах, навън вече се бе стъмнило. Фитнеса бе на една тъмна улица. На около 50 метра от изхода ,чух че някой тича зад мен и извика"ей педал скапан" ...... продължих да вървя,но се уплаших,въпреки,че знаех че може би не говорят на мен. Адреналина ми се вдигна,и забърах крачката,но в този момент някои ме спъна и аз паднах на земята. преди да разбера какво се случва върху мен се стовариха купчина от пестници и ритници. Биха ме , без много да ме жалят. Удряйки ме ме обиждаха,че много трябва да внимавам какво правя и с кого. Когато спряха да ме ритат се обърнах и погледнах.... бяха двамата от фитнеса. Напсуваха ме и ме наплюха,след което се качиха в една кола и си тръгнаха. Опитах се да стана,но всичко ме болеше. Изправих се бавно и си тръгнах,мислейки си че ми се е разминало само с боя. Колата им потегли , виждах светлините и да се отдалечават, но след малко спря и тръгна да се връща на заден ход. Побегнах в обратната посока,но пича на който намигнах ме настигна и понеже беше доста силен ,без много да мога да се съпротивлявам ме бутна на задната седалка до другия фитнес маняк, който ме хвана и завъртя така,че да не мога да виджам какво става и да не мога да мърдам. Потеглихме с бясна скорост на някъде,през това време ми казаха,че боят ми е бил малко и ще трябва да си получа докрай наказанието,затова,че съм се осмелил да ги заглеждам. "НИЕ МРАЗИМ ГАДНИТЕ ПЕДАЛИ".
Спряхме пред някакъв блок ,като след малко се озовахме в един голям апартамент. Докато ме замъкнат горе отнесох още бои и обиди.Бях уплашен. Вкараха ме в хола и ме вързаха за един стол, и излязоха. След 20 минути и двамата дойдоха,бяха се къпали.Сипаха си уиски и седнаха срещу мен. Пуснаха си музика и започнах да обсаждат какво ще ме правят. Разбрах,че не искат да чукат педал,но сам си го заслужил,и дано задника ми да издържал на ебане . Единият стана и доста грубо ме заведе в банята където ми каза да се подготвя,и то много бързо,че нямало да ме чакат. Изкъпан и гол вече бях на земята и лапах куровете им. Бяха огромни ,и гледко избръснати. Единият имаше страхотни големи ташаци,и постоянно ме караше да му ги лижа,накара ме и да ги лапна и двата наведнъж,но аз не можех ,бяха мн големи. На всеки мой опит и неуспех да ги налапам той ми забиваше по един як шамар. Накрая ги налапах. Казаха ми да въртя свирки по бързо и с по голямо желание,щото иначе щяло да има бой. Алкохола вече ги бе опиянил и започнаха да се държат доста грубо и извратено,продължаваха да ме наричат "мазно педалче" . В един монет единия се изхили зловещо и отиде откъм гъза ми , вкара ми два пръста много рязко и без грам слюнка,заболя ме и изпищях ,тогава другият ми наби кура си до край в гърлото ми ,така,че се задавих. Вбесиха се че викам и че някои може да ги чуе. След пръстите ,той донесе една бирена бутилка, която постепенно ми завря в ануса почти до средата, докато другия ме чукаше грубо в устата,така,че ми изтичаше слюнка отстрани. Очите ми се бяха насълзили от това чукане и даване,а изродите се кефеха. Другият плюеше и ръгаше бутилката,така,че по едно време се възбудих зверски,което не остана незабелязано. Те видяха това и последва нова порция бой,зашото това било наказание и не трябвало да изпитвам удоволствие. Първият ме обърна по гръб и ми вдигна краката,сложи си кондом и ми го вкара рязко ,но понеже се бях отпуснал от бутилката ,влезе лесно. Този звяр започна да ме клати веднага, грубо и с едри тласъци,така ,че кура му почти излизаше от ануса ми. Другият застана на колене и отново ми подаде кура си ,който бе набъбнал до краен предел и вените му изпъкваха яко.Така ме чукаше,че удара от ташаците му в мен беше ужасно силен, кецаше и крешеше по мен,че съм гнусен и заслужавам да ме опъват група озверели мангали.
Смениха се ,като ме обърнаха на задна прашка,нито за миг не оставяха устата ми празна, устните ми бяха изтръпнали. В един момент изпили огромно количество алкохол докато се гавреха с мен,решиха,че трябва да са още по брутални. Сложиха ме на плочките на земята и започнаха да пикаят по мен, като едновременно с това ме плюеха. След пикнята трябавше да поема нова доза секс,но този път с два кура. Накараха ме да седна върху единия ,а другия се намести отзад ,като ме предупреди да мълча,щото ще стане лошо. Като ми наби втория кур,се просълзих ,но не издадох нито звук, животните започнаха да ме помпат едновременно ,като се хилеха доволно. Отново извиках ,и за наказание в устата ми бяха завряни един чифт слипове,за да мълча. Ануса ми се бе отпуснал и ги поемаше доста добре,започнах да стена от кеф,а те побесняха. Извадиха си бастуните и искаха пак да им лапам,но алкохола си бе казал думата,и на двамата им паднаха. Лапах ,но не им ставаха. Бях изкаран аз виновен,че не духам като хората и да съм по-усърден.
След 10 минути минети парчетата се вдървиха пак, и единият отново ми го наби в гъза,като ме бе сложил по корем на единия фотьойл,започна да реве като прасе извади си кура и ми го сложи в устата,до сливиците,изригна веднага ,не можех да дишам,но трябваше да гълтам,той ми бе затиснал устните около кура си и тъпчеше. Поех всичко. Веднага след това дойде другия и ме метна на леглото,сложи ме по гръб и ме почна, картеше ме 15 минути,изпотих се . Тогава и той ми го подаде в устата,бях принуден да изгълтам всичко. Отново ми се изплюха в лицето,казаха ми да се облека и ме изхвърлиха пред вратата. Скапан от умора едвам потеглих, като вървейки си мислех за тези животни. Спрях до един блок, влязох във входа и си набих една чекия,изригнал много силно и полях стената.....Прибрах се , изкъпах се и се опитах да не мисля за болката по тялото и в задника ми.....

запознаства без цензура - www.kisscontact.com

Гей арт

Малко гей арт:









Митовете за гейовете

Отрицателните нагласи към цели общности и малцинства, са не само познати от историята, но и неизменно ежедневие за попадналите под ударите им дори днес, когато човешката цивилизация премина в една епоха от нов, технологичен тип на масова комуникация и мултикултурен обмен. Представителите на малцинствата регулярно изпитват пагубното действие на стереотипи и митове, ползвани като необорими аргументи в неофициалния обществен съдебен процес срещу тях. Тези митове се разпространяват предрешени като клеветнически аксиоматични истини и опозицията им рядко успява да ги обори, дори с явно фактологическо опровержение. Причината за това са предразсъдъците, които подобни клевети подхранват. Доколкото предразсъдъкът представлява необоснована предубеденост на човека спрямо даден обект, той има нужда от подобна аргументация, за да обоснове не само пасивното си съществуване, но и активното си действие — дискриминацията. С оглед на това развенчаването на подобни митове е от първостепенна важност за социалните малцинства.


Тук ще разгледаме няколко популярни мита за хомосексуалността:



ТОП 5



1. Хомосексуалността е вид поведение или мода — форма на избрано положение.



Най-разпространеният мит за хомосексуалността и за сексуалната ориентация въобще е, че тя е плод на съзнателен избор на човека. Върху този факт повечето хетеросексуални дори не се замислят и твърдят, че са избрали да бъдат такива каквито са, без дори да съзнават, че собствените им влечения по никакъв начин не са плод на тяхно съзнателно желание, а на естествен нагон, появил се у тях заедно със самата им сексуалност. Дали тази заблуда се дължи на факта, че сексуалността не се появява внезапно, а постепенно и неусетно се формира и утвърждава, е трудно да се каже. Всеки хетеросексуален, който днес си каже „От днес за една седмица ще бъда гей“ ще разбере, че дори да промени по подобен нелеп начин стила си на живот, това никак няма да събуди у него влечение към представители на собствения му пол. Твърдението, че хомосексуалността е вродено физическо и емоционално привличане към представители на собствения пол, разбира се, е в известен смисъл неточно и ограничено, предвид съществуването на различни видове хомосексуално поведение, зад които могат да лежат същностно различни причини — от чисто конституционални, до чисто психологични. Но в случаите, в които не говорим за девиантно развита (напр. в резултат на психотравма от насилие в детството) или ситуационна сексуалност, (които случаи са редки в сравнение с общия брой „регулярни“ хомосексуални) това твърдение е вярно.



2. Хомосексуалността е психично заболяване.



Това е един от може би най-разбираемите митове. Действително хомосексуалността бе считана в продължение на десетилетия за своего рода психично отклонение. Макар и почиващи на различни теоретични фундаменти, до това заключение достигаха както западната психоаналитична школа, така и идеологически ангажираната с ръководния принцип на марксическия диалектически материализъм психологическа и психиатрична школа в страните от Източния блок. Причината е преди всичко факта, че винаги е съществувало близко родство между социалните норми и научната теория. Случаят с хомосексуалността е твърде ярък пример — няма друг научен въпрос, върху който да е изписано такова забележително количество научна продукция, застъпваща често пъти коренно противоположни становища.



Мита за патологичността на хомосексуалността днес се подхранва не само от строго научнатаНационална асоциация за изследване и терапия на хомосексуалността (НАИТХ) в САЩ, но и от религиозни политически фракции, като “Exodus International” и “Focus On The Family”. У нас днес все още витае духа на марксическата теория в психиатрията, макар психологията ни все повече да се ориентира про-западно. Продължават да се ползват остарели теоретични концепции, определящи хомосексуалността като парафилия (полово отклонение), изложени в минаващи за авторитетни издания, като „Ръководство по психиатрия“ на издателство „Медицина и физкултура“ (С., 1987—88; ред. Христозов и др.), „Сексология“ на Тодор Бостанджиев (С., 2004) и „Психиатрия, психология и психотерапия“ на „Университетско издателство по медицина“ (С., 2002; ред. Св. Николкова и П. Маринов).



Друг важен извор за този мит днес е военната медицина, която по вътрешни политически причини, не желае да допуска хомосексуални до военна служба. Докато съществуваше задължителна военна служба у нас, българските военни психиатри следваха подход на масово освобождаване на хомосексуални лица от военна служба. Състоянието „хомосексуалност“ се установява от специалисти на Военномедицинска академия посредством беседа и крайно спорния във валидността си (и твърде слабо известен на запад) проективен тест на швейцарския психиатър Леополд Сонди (или Сцонди). На базата на това се считаше, че военните психиатри откриват съпровождащи хомосексуалността психични разстройства — твърдение, което не само е научно необосновано, но и следва да се зачете като съзнателно и целенасочено нарушаване на професионалната етика.



Хомосексуалността бе премахната от списъка с психични разстройства на Американската асоциация по психиатрия през 1973 г. и от Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация през 1992 г., поради липса на научно издържани аргументи в полза на твърдението, че тя представлява патологично състояние. Нека се забележи, че подобно становище зае през 2001 г. и Китайската асоциация по психология.



3. Хомосексуалността е резултат от родителско нехайство и неправилно отношение с децата.



Хомосексуални са се раждали във всички исторически периоди по целия свят, в различни семейства така, както и хетеросексуалните. Причината е, че етиологията на хомосексуалността не се свежда до поведенческо заучаване или психотравма, а тя самата не представлява културна практика (въпреки, че се среща и в такива форми). Множество фактори могат да окажат влияние върху сексуалното поведение на човека и сред тях съвременната наука нарежда конституционални (физиологични), хормонални и генетични особености. Мита, че хомосексуалността е продукт на родителска немарливост, е дело на остаряла психоаналитична теория, боравеща със двоен стандарт спрямо хетеро и хомосексуалните мъже. Според нея мъжката хомосексуалност е продукт на семейства, в които майката е властна и обсебваща спрямо сина си, а бащата е отдалечен и враждебен образ. Тази теория, почиваща на т.нар. Едипов комплекс, в продължение на години бе използвана от някои психоаналитици, за да обосноват собствената си предубеденост спрямо хомосексуалността.



Едиповият комплекс е понятие въведено в психоанализата от Зигмунд Фройд. При момчетата той представлява специфична нагласа спрямо двамата родители: от една страна е интензивната любов и копнеж към майката, а от другата — ревност и подтисната ярост спрямо бащата. В обрисуваната картина бащата става образ-съперник на момчето, който трябва да бъде отстранен, за да се осъществи притежанието върху майката. Това е тежък вътрешен конфликт, защото момчето има нужда от любовта и закрилата на бащата, които да му предадат необходимата му „мъжественост“. В детското съзнание отсъствието на пенис у жената е признак за това, че той е бил отстранен и у сина се заражда страха, че интимните му копнежи спрямо майката могат да доведат не само до загубата на бащината любов, но и до същото наказание — кастрация. За да облекчи тази интензивна кастрационна тревожност момчето изтласква копнежите си към майката в подсъзнателното и ги „забравя“. На ок. 5-6—годишна възраст то все повече започва да се идентифицира със своя баща и по този начин приема „мъжествеността“ си от него. Това е нормално протичащия Едипов комплекс. Ако обаче момчето не успее да преодолее властната си майка и да се идентифицира с бащата, тъй като той е отдалечен и враждебен, то засилва влечението си към майката. Но (каква странна логика има Фройд) вместо това влечение към майката-жена да го направи хетеросексуален, според Фройд момчето започва да се идентифицира с нея, влизайки в нейната роля се феминизира (става женствено) и започва да търси за сексуален партньор момчета, които да „играят“ него самия в този безумен фарс.



Както се вижда тази теория е меко казано странна и почива на една особено гъвкава и изменчива логика. С нейна помощ може да се обоснове всеки душевен дискомфорт и на практика да се обяви за ненормално и нездраво всяко душевно терзание. Днес — извън някои особено ортодоксални психоаналитични кръгове (като някои силно хомофобно настроени американски психоаналитици, както и представителите на ортодоксалната френска школа) — Едиповият комплекс отдавна е преминал под ударите на мощна критика. Върху него почиваше вече отречената теза на Фройд за малоценността на жената, а от биографията му знаем, че теорията му за този комплекс не е нищо друго, освен отражение на собствените му преживявания в детството. Опита на някои слабо запознати или тенденциозно преиначаващи психоаналитичната теория люде, да представят Едиповия комплекс като общовалидно правило е несъстоятелен и псевдонаучен.



Трябва да признаем, че конвенционалната психология отдавна установи действителното присъствие на конфликтност между хомосексуалните момчета и бащите им по време на детството, както и особено силна обвързаност с майката. Това явление обаче е преди всичко продукт на хомосексуалността, а непричина за нея.



4. Хомосексуалните мъже са педофили.



Наред с твърденията, че са психично болни и развратни, хомосексуалните мъже най-често са обвинявани и в сексуална злоупотреба с малолетни. (Защо само мъжете ще обясним в друга публикация.) Сред най-честите твърдения на някои американски консервативни религиозни групи, автори на огромна по обем продукция от анти-хомосексуална пропаганда, е че съществуват изследвания, ясно показващи, че 1/3 от насилниците на деца са хомосексуални. Такава група например е „Съвет за изследване на семейството“ (”The Family Research Council”), който през 2002 публикува един много интересен и бързо набрал популярност пасквил на д-р Тимъти Дж. Дайли, доктор по теология. В статията си „Хомосексуалност и сексуална злоупотреба с деца“ доктора цитира наистина богата библиография, малка част от която обаче е прочел внимателно или може би е решил, че херменевтиката (дял от теологията, занимаващ се с интерпретиране и тълкуване на древни текстове) е приложима и в научната, не само в библейската книжнина. Дори да е последното, то неговите тълкувания приличат по-скоро на свръхинтерпретации.



Началото на този мит е поставено от научния принос на д-р А. Никълъс Грот — клиничен психолог, директор на съдебната колегия по психично здраве в Масачузетс и Орландо, Флорида. Грот е пионер в областта на изследванията върху сексуалното насилие към жени и деца и е автор на един от капиталните трудове в областта — „Мъжете, които изнасилват: психология на насилникът“. В процеса на задълбочената си работа (за двадесет години той изследва ок. 3000 насилници на деца) Грот открива, че в 1/3 от всички случаи на сексуално насилие над деца става дума за непълнолетни момчета и възрастен мъж. Тази именно статистика е постоянно цитирана, с преиначеното твърдение, че значителен процент от насилниците на деца са хомосексуални, което, предвид малкия дял на хомосексуалните от общата популация, следва да значи, че голям процент от хомосексуалните са педофили! Тази волна интерпретация грубо подминава забележките на самият Грот по въпроса. Той класифицира насилниците на деца в две основни групи — „фиксирани“ и „регресивни“. Фиксираните педофили са привлечени главно към деца и имат слаб или никакъв интерес към връзки с възрастни; това е и клиничното определение за „педофил“. Регресираните насилници са сексуално заинтересовани от връзки със зрели индивиди; такива индивиди търсят сексуален отдушник у невръстния сексуален партньор като компенсация за тежко понесени трудности или фрустрации във връзката с възрастен партньор.Грот твърди, че насилникът се идентифицира с жертвата си и тази емоционална конгруентност често пъти е причина тенденциозно да се подбират момченца, а не момиченца — броят на мъжете педофили е по-голям от броят на жените.Грот набляга, че „тези лица [фиксираните насилници] не са заинтересовани от хомосексуални контакти с възрастни. Всъщност, те често изпитват силна сексуална антипатия спрямо възрастните мъже, твърдейки, че това, което ги привлича у малкото момче, са неговите женствени черти и отсъствието на вторични полови белези, като окосмяване и мускулатура.“ Вторият тип насилник, регресивния, е предимно хетеросексуален. Както се спомена, поведението му като цяло има инцидентен характер и е предизвикано от блокиране на нормалните сексуални и емоционални връзки с други възрастни, неувереност, липса на подходящ партньор, страх и чувство за малоценност пред него.


„Хомосексуалност и хомосексуална педофилия не са синоними. В действителност тези два типа полова ориентираност в известен смисъл се изключват взаимно, доколкото хомосексуалният мъж търси маскулинни (мъжествени) характеристики у партньора си, а хетеросексуалният — фемининни (женствени); полово незрялото дете има преимуществено фемининни черти. […] Детският насилник, участващ в сексуална връзка с възрастен, е хетеросексуален. Следователно изглежда, че хетеросексуалният представлява по-голям риск за непълнолетните деца, отколкото хомосексуалният.“8



По-широко цитиран от Дайли и други клеветници е психиатърът Курт Фройнд, върху чийто труд обаче аз ще се спра накратко тук, защото смятам, че един цитат ще е достатъчен. Фройнд достига до същите изводи като Грот, че много педофили предпочитат момчета, не момичета. Фройнд слага ясна разделителна черта между влечението към полово зрели мъже и към момченца. Влечението към мъжете той нарича андрофилия, а към жените — гинофилия (хетеросексуалните жени и хомосексуалните мъже в този смисъл са андрофилни). Според Фройнд „еротичното привличане към момченца при андрофилите не е по-голямо от еротичното привличане към момиченца при гинофилите“. В превод — хомосексуалните мъже не са в по-голяма степен привлечени от деца от своя пол, отколкото хетеросексуалните мъже от деца от противоположния пол; педофилията не е по-разпространена при хомосексуалните, отколкото при хетеросексуалните.



За да опровергае последното твърдение на Фройнд Дайли се е ровил много, за да намери коментар по въпроса в изследването на Силвърсторн и Куинси (2000). Каква демагогия! — за това изследване той твърди, че доказва, че хомосексуалните мъже „предпочитат по-млади партньори, отколкото хетеросексуалните мъже“ и това е поредното доказателство за педофилия у гей мъжете. Точно влечение към по-млади партньори доказва изследването, но обект на това изследване не са хомосексуални и хетеросексуални педофили. На групата от 192 възрастни респонденти са показвани снимки на лица — 15 на мъже и 15 на жени — на възраст (!) между 18 и 60 години с молба да бъде оценена сексуалната им привлекателност. Ако за теолога Дайли и другите автори, оклеветяващи хомосексуалността в педофилия, определянето на 18—годишно момче или момиче като сексуално привлекателно е признак за педофилия, то следва, че огромен процент от населението на тази планета е съставен от педофили, дори може би са в известен смисъл мнозинство!



Подобни механизми на изопачаване на научни факти и изводи са често срещано в статии като „трудовете“ на Дайли и други изтъкнати социално загрижени люде.



5. Не бива да се разрешава на хомосексуалните да отглеждат деца, за да не станат и те „обратни“.



Две са основните направления, по които се отрича „целесъобразността“ на осиновяването на деца от еднополови двойки: възможността тези деца също да станат хомосексуални (а за някои това си е голяма обществена беда) и опасността от психологическите последици върху дете, отгледано от двама еднополови родители.



Първата от двете тези е преди всичко традиционно-консервативна и поддържана главно от религиозни организации. Продължавайки разсъжденията от митове № 2 и 9 (вж. пълния текст на статията) ще разберем защо децата, отгледани от хомосексуални двойки не могат просто да „копират“ интимните взаимоотношения на родителите, „превръщайки се“ сами в хомосексуални, т.е. да бъдат „възпитани в хомосексуалност“. Разбира се те могат да копират хомосексуално поведение, но не и истинско хомосексуално влечение, което в крайна сметка ще ги „обрече“ да бъдат просто такива, каквито са. Провеждани са наблюдения върху сексуалната ориентация на деца в такива семейства. От повечето извода е видимо категоричен — половата ориентираност на детето не е свързана с типа на семейството, в което е отгледано. Според някои изследвания дъщерите, отгледани в лесбийски двойки (но не и синовете), проявяват по-голяма склонност към еднополови романтични увлечения за даден период от време (обикновено пубертета).



Съществуват и изследвания, докладващи за области, където отгледаните от еднополови двойки деца се справят по-добре от връстниците си, например участие в учебния процес, или способността за водене на разговори за секса с родителите. Отчетена е и по-голяма равнопоставеност в родителските грижи при еднополови родители.



Противници на еднополовите бракове твърдят, че те са, в най-добрия случай прибързани, а в най-крайните мнения — разрушителни. Твърди се, че родителството, както и осиновяването от хомосексуалните крие сериозни опасности. Малочислена група социални изследователи са посветили работата си на „разобличаването“ на тези рискове. Типичен пример е Пол Камерън (Paul Cameron), директор на „Института за изследване на семейството“ (Family Research Institute). Според сайта си (Familyresearchinst.org), института „е основан през 1982 г. с една главна цел: създаването на емпирични изследвания по въпросите на традиционното семейство, в частност хомосексуалността, СПИН, обществената сексуална политика и злоупотребата с наркотици.“



Камерън обикновено цитира случаи на съдебни дела, свързани с попечителството на хомосексуални двойки, случаи на правни и политически дебати. Автор е на ок. 40 материала през последните 25 години, застъпващи тезата, че хомосексуалността има негативни последици за децата и обществото. Камерън твърди и че между 1/3 и 1/2 от случаите на сексуална злоупотреба от страна на хомосексуални осиновители се касае за хомосексуални приемни родители.Без да се впускаме в подробности за критиките към тази клеветническа псевдонаучна продукция (а те са много), ще отбележим, че Камерън е изключен през 1983 г. от Американската асоциация по психология, а в последствие и уличен от Американската асоциация по социология в „последователно преиначаване и погрешно представяне на социологически изследвания върху сексуалността, хомосексуалността и лесбийството. Въпреки наличието както на научна, така и външна критика (федерален съдия е окачествявал трудовете на Камерън като „пълно изопачаване“), трудове като неговите се радват на голяма популярност сред негативно настроени към хомосексуалността групи и успешно служат като инструмент за внедряване на анти-хомосексуални настроения и дискриминация.



Най - популярните хомосексуалисти у нас

Кои са най - популярните лица, признали публично сексуалната си ориентация:


1. АзисКостинбродският славей отдавна си спечели титлата на най-скандалната личност у нас. При това, не защото демонстрира обратна сексуална ориентация, а заради атрактивното си сценично поведение. За Азис не е проблем да имитира раждане на сцената, да се показва с възкъси полички и да обсъжда размера на члена си. Когато обаче нещата опират до интимната му половинка  - Китаеца, Василка спуска информационната мъгла. Покрай участието им във VIP Bother народът масово започна да се чуди дали изобщо имат интимни отношения - все пак, те сами си признаха, че не правят секс. Азис пък всячески се опитваше да сложи "намордник" на Китаеца и да му разяснява какво може и какво не може да се говори.

След VIP Bother, той многократно увеличи фенската си маса именно защото не се притесняваше да говори за себе си като за жена, да обгрижва мъжа си и да бъде откровен дотолкова, доколкото една звезда може да бъде. И това стана причина за един от най-големите му успехи - свое телевизионно шоу.Към този момент, Азис демонстрира публично още няколко гей връзки, които обаче, нямаха успеха на първата му любов - Китаеца.


2. Люси Дяковска ("Ноу Ейнджълс", "Мюзик Айдъл")Люси Дяковска първо нашумя на Запад като част от групата "Ноу Ейнджълс". Формацията обаче така и не успя да постигне голям успех и за нашата гордост едва ли щеше да се говори много, ако не бе направила публичното признание, че е лесбийка. Тя моментално влезе в новините на вестниците и агенциите. А у нас тесногръдите българи мигновено започната да поклащат неодобрително глава. 

В крайна сметка, изказването на Дяковска не беше рекламен трик, защото тя в продължение на няколко години живя заедно с колежката си Жулиет Шопман. След това си дойде за малко в България, за да участва в журито на "Мюзик Айдъл 2". Още след първия кастинг обаче бе заменена от Филип Киркоров. Според някои информации, самата Люси решила да се оттегли от шоуто, понеже не й харесвало, че българските медии акцентирали само на обратната й сексуална ориентация. Според други информации обаче, от самото предаване решили, че по-добре ще бъде, ако Киркоров е в журито. Къде е истината - засега не се знае.


3. Мариус КуркинскиИнтересът към неговата сексуална ориентация беше изключително голям в началото, когато на хомосексуалистите у нас се гледаше като на болни хора. Затова и публичното му признание със сигурност шокира всички. И ако преди години някои се опитваха да пускат злобни забележки по негов адрес, то негативизмът бързо се изпари след многобройните му успехи в театъра. Постепенно общественото внимание измести фокуса си от сексуалната ориентация на Мариус на неговия талант.

"Не съм парадирал съзнателно. С мен се случи така, че цялата държава масово разбра какъв съм. Попитаха ме и аз не го скрих, а може би и защото си личи, кой знае. Винаги съм бил много спокоен със себе си. Не съм искал хомосексуализмът да ми помага в работата, за което обаче съм бил много обвиняван. Дразни ме, че това служи за рекламна цел на некадърници и затова хората се ядосват и мразят гейовете", заяви Куркински в интервю пред "24 часа".


4. Деси Петрова - СолджъраТя е едно интелигентно и хубаво момиче, което без всякакъв свян и скрупули застана пред камерите на родните телевизии и заяви, че е лесбийка. Дори родителите й разбраха от малкия екран. 

Нещо повече, Деси с показателния прякор Солджъра имаше за цел не просто да демонстрира смелост и да поразтърси предразсъдъците на българите. Тя се зае с нелеката задача да се бори за правата на всички като нея. 
От 2000 г. досега е член на българската гей организация "Джемини". Била е заместник-председател и председател на сдружението. Последните две години основната й дейност е свързана с връзки с обществеността и международни отношения.
Името й нашумя доста и покрай жалбата, която заведоха срещу лидера на "Атака" Волен Сидеров за хомофобски изказвания.


5. Зара Трендафилова - Зара ("Биг Брадър") - Скандалната лолитка, нашумяла с участието си в първия формат на "Биг брадър" на родна земя, смело демонстрира сексапил и разкрепостеност в национален ефир - при това със своята съквартирантка Мел.Последвалата най - търсена корица на Плейбой, връзки с Галя от Каризма и Божидара Бакалова, "слагат" Зара на почетното пето място в днешния чарт. 





Метросексуалността

Термина Метросексуаклност не идва от хора, които практикуват секс в метрото. Макар, че точно така звучи. Баща на тази дума, която първоначално плаши е журналиста Марк Симпсън, неприкрит хомосексуалист, който за първи път използва термина през 1994г. в статия ,озаглавена "Направете място на Мъжът с огледалото". 

Метросексуалният мъж обаче не е задължително хомосексуалист. Тук идва объркването на повечето хора към термина. Хората знаят за бисексуалните, за хомосексуалните, транссексуалните, но какви по дяволите са метросексулните. Ще ви изненадам, че голяма част от вас са точно такива.

Метросексуалният мъж отговаря на повечето от следните белези:

- метросексуалният мъж се грижи за лицето, кожата, косата и тялото си
- метросексуалният мъж винаги се облича перфектно до най-малкия детайл
- метросексуалният мъж е модерен, той следи последните тенденции в модата
- метросексуалният мъж е галантен и нежен с половинката си, той се отнася към нея с уважение
- метросексуалният мъж е сексуално разкрепостен
- метросексуалният мъж е мечта за всяка жена и мразен от консервативните мъже, които го обявяват обикновено за гей
- метросексуалният мъж има висока обща култура
- метросексуалният мъж е интелигентен, има добра работа и кариера, тези които не работят имат големи амбиции и често още в ученическа възраст надминават като успехи връстниците си с извън-училищни дейности.
- метросексуалният мъж не парадира с това което е, той знае своята цена и няма нужда да го доказва със скъпи телефони, коли, часовници

Разбира се, не всеки човек може да оговори на всичките точки, на които отговаря метросексуалният мъж, но него лесно можете да го разпознаете, защото той се откроява от тълпата. Първо се откроява с правилното съчетание на цветове на дрехите, стилните и елегантни дрехи (независимо от стила на обличане), прическата му също е избрана прецизно и се поддържа всеки ден без изключение, брадата винаги е гладко избръсната или поддържана на едно и също ниво. 
Един мъж не става метросексуален от днес за утре - това е процес на израстване на личността като цяло. Предполагам, че това описание ви прилича на днешните мутри. До някъде е така, защото те с парите си постигат една част от точките, но не всичките. Не забравяйте, че интелигентността, успеха в работата и образованието, изискаността са ключовите елементи. Една мутра може да си позволи ежедневна поддръжка и да си купи скъпи дрехи, но с пари не може да стане джентълмен.

Мъжкият промискуитет - що е то?

Широко разпространено е описването на хомосексуалните мъже като перверзници, извратеняци, (сексуално) развращаващи, промискуитетни. С две думи тези мнения изтъкват като основна, най-важна (за отбелязване) характеристика на гейовете сексуалността. 
За всеки адекватно мислещ съвременен човек е ясно, че действително сексът е важна част от нас, но съвсем не най-важното за една личност в общия случай. 
В случая обаче, става дума за промискуитета (честата смяна на сексуалните партньори) при мъжа. 



Ето какви са основните възгледи за това: 

Според мен мъжът, независимо дали е хомо- или хетеросексуален, е промискуитетен по начало. Мисля си, че природата нарочно е заложила този механизъм в мъжките екземпляри. Механизъм, спомагащ генното разнообразие. Ако се огледаме ще видим, че това се среща твърде често в природата - мъжкият се стреми да оплоди максимален брой женски, с които да кръстоса своите гени и да осигури "продължението" си в различна комбинация. 
Механизмът така или иначе е останал дори и днес - в съвремените мъжки homo sapiens. Цивилизацията и църквата са наложили своите правила на ограничение по отношение промискуитета на мъжете. Моделът на съвременното двучленно семейство, както и наложените етични норми в голяма степен е ограничил възможностите на съвременния мъж за промискуитетно поведение. И все пак мъжете неизменно търсят и нерядко намират пролуки за забежки. Към темата отношение има и поведението на нежния пол. По мое мнение не малка част от жените имат доста различно от мъжете отношение към секса и особено към свободния секс. Жените с открито "свободно поведение" повече или по-малко не са на почит, поне според общоприетия (в не малка степен и днес патриархален) морал. Това в голяма степен ограничава възможностите за "свободна любов" на съвременния хетеросексуален мъж. Не малко от жените дори и да нямат нищо против свободните сексуални връзки предпочитат това да става тайно, не пред очите на другите - още едно затрудняващо обстоятелство. 

Какво е положението при хомосексуалните мъже? 



Не по-различно що се отнася до желанието за смяна на партньорите. Но нещата се развиват сред друг "декор". Хомосексуалните от векове са недолюбвани, преследвани и унижавани. Това е накарало тази общност да търси сексуалната си реализация посредством "ъндърграунд" методи, извън очите на обществото и на морала. Тази ситуация обаче дава "предимството" на така или иначе екзистирайки "инкогнито" в сексуалната си същност хомосексуални да реализират сексуалните си контакти, необезпокоявани от традиционните пречки - задръжките са по-малко, местата така или иначе са ъндърграунд, извън погледа на моралното общество са. Освен това предпоставените трудности за осъществяване на контакт тук дават реализация на анонимния секс, тук и сега, промискуитета според предлагането. 

неделя, 23 януари 2011 г.

Топ 10 тайни от лесбийския секс


Признай си! Мисълта за две жени, които правят секс, те възбужда!

Знаехме си... Но замислял ли си се в действителност

какво точно правят две жени по време на секс?

И дали пък не може точно този лесбийски секс да ни даде ценни уроци върху това какво наистина й харесва на една жена?

Научихме 10 тайни от лесбийския секс и ги претворихме умело
в десет ценни съвета, с които да я накараш да те боготвори. Действай!

Номер 10 – Нощ на мастурбацията


Лесбийките мастурбират. По ред на номерата
мастурбирайте един пред друг, като си обръщате специално внимание
през това време. Например, докато тя се докосва, гледай много внимателно
какво прави, с каква сила е натиска й, къде и с каква честота.
Два-три такива урока и тя самата ще предпочита твоите ласки пред своите.
След което си разменете ролите и остави тя да се наслади на гледката.

Номер 9 – Филми за възрастни с образователна цел


Има много филми за възрастни, които са с изцяло образователна цел.
Например – как да докараш жена до еякулация, техники за фелацио
, еротични масажи върху специфични точки и други.
По един такъв урок веднж седмично ще обогати драстично
общата ви сексуална култура, а прилагате ли видяното редовно,
резултатите няма да закъснеят. Лесбийките много добре знаят къде
какво да пипат, но на теб такива уроци са ти повече от добре дошли.


Номер 8 – Не просто проникване


От проникване до проникване има разлика. Ти избери втория начин -
не просто монотонното лашкане, а ритъм на забавяне и забързване
, с който и ти ще засилиш чувствителността си, а тя по-лесно ще
достигне до оргазъм.
В лесбийския секс, жените използват изкуствени членове,
които поставят във вагината на партньорката си с въртеливи, бавни
или по-бързи движения.

Номер 7 – Играчки


Много жени съвршват далеч по-лесно, когато си играят със сексартикули.
Нищо не пречи да включите още един участник в секса – силиконов член,
дилдо, топчета, гелчета, спрей за дразнене на пениса или вибропръстени.
Това със сигурност ще ви възбуди.

Номер 6 – Игра с гърдите


Не подценявай играта с бюста. Зърната са изключително чувствителна
част от женското тяло и докосвани по правилния начин, те могат да й
докарат пълноценен оргазъм, без дори да бъде докосната долу.
Как да си играеш с тях? Без грубости, хапане, смучене или усукване.
Лек допир, близване с езиче или погризване биха свършили далеч
по-чудесна работа. В лесбийското порно жените отделят доста време
на този тип игра.


Номер 5 – Целувки по време на проникване


Целувките с език по време на секс са най-силния афродизиак за нея.
А за двамата партньори физическия контакт се превръща в духовен
, защото целувката свързва енергията на двамата участници и
усещанията са драстично по-изострени.

Номер 4 – Прави й комплименти на гледката долу


Много жени се смущават от мъже, вперили поглед в катеричката им.
За да я накараш да се отпусне по-лесно, не си пести комплиментите за
това колко ти харесва всъщност това, което виждаш. Вкусвай я с
удоволствие и не спирай да повтаряш колко добре ухае и колко е сладка
. Така тя ще се отърси от мисълта какво ли ти е на теб там долу и много
по-лесно ще изпита истинско удоволствие.

Номер 3 – Експерт по тялото й


Освен Клиторът и Ж-точката обзалагаме се, че мацката ти има много други ерогенни зони, за които не подозираш. Разучи ги внимателно и винаги започвай любовната игра от тях, вместо дректно да я налапваш отдолу. Лесбийките обожават да се докосват една друга, така че явно сме прави.

Номер 2 – Не подценявай оралния секс


Според много жени, оралният секс е най-предпочитайният им извор на удоволствие. Заради това го прави често и се старай винаги да разнообразяваш с нови техники. По време на оралната любов ще я изстреляш на върха, ако бавно движиш пръста си вътре в нея.

Номер 1 – Тя трябва да свърши поне веднъж преди проникване


Това, че пъшка и диша учестено, не означава, че тялото й вече копнее ти да си вътре. Ако една жена не е достатъчно влажна, това значи, че няма да й е особено приятно да те усеща в себе си през това време. Ако я доведеш до оргазъм преди това, тя ще е доста по-нетърпелива да те усети в себе си, а вероятността така да свърши повторно от самия секс, също се увеличава. Спомни си колко пъти свършват лесбийките преди да се пресегнат за изкуствените членове.





Австралийски лесбийки и гейове протестират със сватби


Знамена с дъгата, булчински рокли, ботуши на висок ток и диско музик заляха градовете в Австралия, след като хиляди демонстрираха в подкрепа на еднополовите бракове.

За да отбележат събитието подобаващо, повече от 250 двойки дори сключиха брак, макар и незаконно.

Според организаторите повече от 8 000 души са взели участие в протеста.

В Сидни демонстриращи се събраха пред кметството и призоваха за „Легализация на гей браковете”, след което 1 500 от тях се отправиха към Darling Harbour, където присъстваха на сватбената церемония на 150 двойки лесбийки, гейове и транссексуални.

Никълъс Тайсън на 32 години и партньорът му Дарън Скели на 35 години бяха сред двойките, сключили брак по време на церемонията, водена от пастор Карл Хенд.

„Ние не искаме повече от това, което имат хетеросексуалните двойки. Просто искаме същото.”, каза Тайсън.

В Мелбърн имаше рози, воали и дори триетажни торти, когато 65 двойки се обрекоха за цял живот на стъпалата на градския обреден дом.

Участничката Кати каза, че службата е стъпка в правилната посока, но изрази недоволството си от продължителното очакване на законодателната промяна.

„Мисля, че е тъжно, че все още трябва да се борим за възможността да покажем любовта си един към друг”, каза тя.

„Искаме същите права като всички останали.”

Службата бе последвана от цветно шествие на Площада на федерацията, където се събраха почти 4 000 души, облечени в цветовете на дъгата, носещи лозунги и балони с надписи „Равенство в любовта”.

Сенатор Сара Хенсън-Янг заяви пред предимно младата аудитория, че традиционното схващане за брак единствено между мъж и жена е остаряло.

В брисбейнския Queen’s Park събитието също бе отбелязано емоционално. Сред присъстващите беше и жена, която носеше един единствен плакат, гласящ: „Защо моите дъщери нямат същите права като вашите?”

Демонстрацията включваше и сватбена церемония с участието на три еднополови двойки.

В столицата 100 души протестираха в търговската зона.

Двойката Тоня и Фран от Канбера – родители на две деца – казват, че 13 годишната им връзка е подкопавана от отказа на правителството да им позволи брак.

„Смятам, че бракът е единственото нещо, което те приравнява към останалите хора в обществото… това е единственият начин, по който можем да бъдем приети като семейство”, каза Тоня.

Още можете да видите ТУК.





Related Posts with Thumbnails

Flamingo ads

Flamingo ads