Сексуална фрустрация
Сексуалната фрустрация е състояние, което съпровожда половата възбуда без сексуално освобождаване, т.е. без настъпване на оргазъм. В сексологията се различават физическа и психична фрустрация.
Физическата фрустрация е полова възбуда, възникваща в контакта с партньора и съпровождаща се с ерекция, но не завършваща с оргазъм и детумесценция. Предизвиква се от непосредствените ласки – например леко съприкосновение на ръцете, прегръдка, целувка, до манипулиране с половите органи.
Психичната фрустрация се достига без партньор. Може да се предизвика от гледане на еротични картини, някои произведения на изкуството, наблюдаване на полово сношение между други хора, наблюдаване на полова активност между животни, или животни и хора, възприемане на звукови сигнали, съпровождащи сексуалните преживявания, четене на еротична или порнографска литература и т.н.
Мастурбацията
Светът на уединението на хората е многообразен, духовно наситен не само с благочестиви мисли, но и с доста други, често скрити такива, вкл. и фантазии и мечти, особено на сексуални теми. Не винаги осъзнавайки своите сексуални потребности, дори не винаги имайки явни сексуални фантазии, хората в ествественият си стремеж да подобрят удоволствията, които получават, започват да търсят способи за психосексуално освобождаване, обръщайки се именно към мастурбацията. Мастурбацията съпътства човечеството от ранното му детство, до момента на регрес на сексуалната активност. Хората се занимават с мастурбация в продължение на целия свой живот, по-често, или по-рядко, като могат периодично да я отлагат, или да я възобновяват, често независимо от достъпността или не до сексуален реален партньор.
Редкият секс и асексуалността
В днешно време, пропагандата за свободен секс като норма на живот, започна да се появява по-често, отколкото във времето, което гласеше, че „Сексът е продукт на любовта между двама души“. Освен това, се обособява и група на хора, които пропагандират живот без телесна любов. Асексуалността, изглежда, че скоро ще завзема все по-широки мащаби от човешките взаимоотношения. Сексолозите очакват скоро и мъжете да започнат да правят секс по календар. При жените тази зависимост от определени дати, отдавна е известна.
В момента, проучванията показват, че 20% от мъжкото население на планетата съзнателно избягват интимна близост както с партньор от противоположния пол, така и с партньор от своя пол. Забележителното е, че 5.2% от тези хора са съпружески двойки, които се въздържат от сексуални занимания и се чувстват напълно щастливи и пълноценни.
В Англия например, е създаден престижен клуб, в който могат да членуват единствено съпружески двойки, които не се занимават със секс. Клубът се оглавява от известната английска писателка Лиза Ходжинс, която е омъжена за моден дизайнер, с когото не са встъпвали в интимна близост през последните 10 години от брака.
На практика обаче се оказва, че почти всички семейни двойки, минавайки 50-тата година от своята възраст, постепенно намаляват броя на сексулните си контакти, т.е. получава се тенденцията на разреждането, а с времето встъпват в асексуалност. Тук естествено идва реч и за двойното обяснение на термина асексуалност, който за момента, сексолозите тълкуват по два начина:
- означава липса на желание за какъвто и да е сексуален контакт, както с лица от своя, така и с лица от противния пол, а също и липса на нарцистични прояви; тук асексуалността се разглежда като тип сексуалност;
- асексуалността, като състояние, или естествен завършек на сексуалния живот; вече не е сексуална ориентация, а сексуално състояние.
И за да се стигне до второто значение на асексуалността, то явно елемента на редкия секс, се определя от фактор, който в случая ще бъде секса по календар, или на определени дати, или брой пъти в седмицата или месеца. Така например, гърците се занимават най-много със секс, като брой – поне пет пъти в седмица, докато англичаните – средно два пъти седмично. Чехите, шведите, немците, датчаните и фините, считат, че сексът един път в седмица, а дори и на две седмици – е най-доброто нещо. Тук сексолозите отчитат фактори като годишни времена, сезонност, фактори на околната среда, което неминуемо има значение. Явно е, че с намаление на температурите, желанието за сексуални контакти намалява. Разпространението на асексуалността като явление, все повече намира своите подръжници. В интернет, винаги може да се намери сайт, който обединява хора с различни интереси. Напоследък, броят на клубовете от хора, желаещи да намерят партньори за създаване на семейство без сексуални контакти и интимна близост се увеличава, а възрастовите граници са в широк диапазон.
По мнение на сексолозите, доброволният отказ от секс, заради някакъв психологичен или физиологичен проблем не е патология, и количеството на асексуалините хора все повече ще нараства. Тук трябва да се прави разлика от хората, които не встъпват в сексуални контакти поради дадено заболяване водещо до сексуална несъстоятелност, а не защото отричат сексуалния контакт. И втората разлика се състои в хората, принудени при определени обстоятелства да осъществяват състояние на полов глад.
Ето защо, преди да се причислите към категорията на асексуалните хора, трябва строго да прецизирате причините, които са ви довели до отказа от сексуален контакт и едва тогава да отсъдите.
Мастурбацията
Мастурбацията е позната на всеки човек, като тя не е в никакъв случай привилегия само на самотните или необвързани хора. Тя се различава от секса с партньори и присъства в живота на хората, колкото и да бъде потискана, заклеймявана, обвинявана в различни неблагоприятни ефекти. Тя е онази „малка“ радост, за която не следва да плащаме с каквото и да било. В нея участваме само ние самите и собствените ни тела, т.е. насаме със себе си. Не изисква усилия за търсене на партньори, енергия за общуване с партньор, помага за снемане на напрежението и умората. Главното е, че е напълно безопасна.
Така както в секса се търси разнообразие, то и в онанизма също следва да съществува такова. И ако при мъжете могат да се използват едни неща, то при жените може да се прояви доста по-голяма творческа фантазия. Разпалването на желанието при жената, може да стане с предмети, с които всяка жена общува ежедневно, но изобщо не влага в тях сексуален смисъл. Разбира се в сила е и обратното, т.е. предмети, които носят сексуална мисъл (така известните от много анекдоти краставици, например).
Разбира се, това не превръща жената в гнусен извращенец, а напротив – мастурбацията при жената е нещо много по-разнообразно и голямо отколкото половия акт с партньор, като сексологичните проучвания показват, че процента на удовлетвореност е много по-голям, в сравнение с половото проникване. В женската мастурбация присъства душевната наслада и колкото по-оригинален е предмета за осъществяването им, толкова по-висше е удовлетворението.
Тъй като предметите могат да са различни, то методите за мастурбация на жената също могат да са разнообразни и разделени в няколко групи:
Мастурбация под водно налягане – това е един от най-разпространените видове онанизъм при жените. За неговата реализация се изисква единствено и само добре инсталиран ръчен душ, т.е. мобилен, а не статичен. Желателно е разпръсквателната част на дръжката да може да се снема. Голямо значение има и налягането и температурата на топлата вода, като качеството й определя продължителността на оргазма. Методиката е простичка и се състои в насочване на водната струя към ерогенните зони, които жената предпочита да й бъдат стимулирани. Осъществява се ефект като от воден вибромасаж. Този тип мастурбация е изключително благоприятен, тъй като с него може да се занимава всяка жена, по всяко време, включително и тогава, когато дома е пълен с хора, когато иска да даде минута за отдих на себе си например по време на мач, на поредното чистене, на занимания с домашни задължения или когато просто иска приятна баня.
Хигиенна мастурбация – тя също е свързана с водни процедури, но само че лечебни. За целта жената напълва по-голяма спринцовка или интимен душ с резервоарче със слаб разтвор на лайка или просто преварена вода. Провежда се шприцово обливане на влагалищните стени, като разликата е в това, че процесът е осмислен, а скоростта му зависи от личния темперамент на онаниращата жена. Тук не е нужна прекалена усърдност, а по-скоро точност, за да се нацелят точно ерогенните места.
Вибрираща мастурбация – в нея могат да участват фалоси от секс-шопа, зъбна електрочетка, вибромасажори и други вибриращи секс-играчки.
Вибрираща звукова мастурбация – провежда се със звукови стереоколонки от аудио система с нискочестотна динамика. Колонката и източника на звук се насочва точно в местата, които са най-чувствителни за вибрация, като най-добре е колонката да се възседне. Следва внимателен подбор на записи, които трябва да са динамични, със силни ударни вокали и неспиращ ритъм. Подходящи са преработени парчета на африканските ритми, които се въртят в денс-клубовете, при които често ритмиката е именно като описаната. При жени, с фригидитет, може да се опита и с музика от метъл-стиловете или хард-рок, като Kiss, Metallika, AC/DC. По този начин звукът вибрира с пълната си сила без да се разсейва.
Органична мастурбация – тук се прилагат банани, моркови, краставици – плодове с фалическа форма.
Парфюмерийна мастурбация – тук се прилагат именно флаконите с обловата форма от парфюми или дезодоранти. Подходящи са roll-on формите, които имат и въртящо се топче на върха си, като при желание, жената може да напълни резервоара с мляко, топла вода, отвара от лайка или просто да го остави празно. Не трябва да се забравя, че не следва да се мастурбира с такъв дезодорант ако в него има още от парфюмерийната компонента, тъй като съставките могат да раздразнят влагалищните стени. При пълен флакон решението е просто – кондом.
Мастурбация с играчки – тук могат да се ползват разнообразни играчки, които доставят удоволствие на жената, например зайчета, кученца, мики мауси и други, които имат уши, опашки, краченца… Също не следва да се забравят и фалоимитаторите от секс-шоповете.
Екзотична мастурбация – към нея са склонни жените, които обожават екзотичните преживявания – например клончета от орхидеи, които се съхраняват в специални продълговати епруветки, лампи-миньони, в които има пламтящи свещи, фенерчета, стъклени флакони, тубуси и др. В източните страни, някои жени използват и малки живи влечуги за мастурбационна цел.
Мануална (ръчна) мастурбация – това е най-разпространения тип мастурбация – с ръка.
За допълнителна наслада, жената може да пусне музика, да затъмни обстановката, да ароматизира стаята, да ползва във ваната благоуханни аромати, т.е. всичко зависи от фантазията й.
Преждевременно изпразване
Преждевременна (ранна, ускорена) еякулация, наричаме семеизпразването при мъжа непосредствено преди половия акт или на първата минута от акта (обикновено след 10-15 фрикции, а понякога и по-бързо), което като правило лишава партньорите от удовлетвореност по време на секс и води до отключване на разностранни комплекси в мъжа, при който се наблюдава този проблем. Броят на мъжете страдащи от преждевременна еякулация не е малък. Статистическите данни сочат, че приблизително 25% от мъжката популация на планетата има такъв проблем, като това е броят на регистрираните и доказани такива случаи.
Под влияние на различни фактори, рязко се усилва физиологичната реакция на организма в отговор на сексуалната възбуда и достига праговото възбуждение, което е отговорно за отключването на еякулацията, която настъпва изключително бързо. Цялостният вариант на преждевременната еякулация се разглежда като ejaculatio praecox, докато крайният вариант на ускореното изпразване на сперма се явява ejaculation ante porte (т.е. еякелация до началото на половия акт, без значение на типа сношение – вагинално, анално, орално). Нерядко с оплаквания за ускорено изпразване се обръщат и мъже, чиято продължителност на полов акт е в рамките на 10 – 20 минути. Причините в тези случаи се явяват или неувереност в собствените сили на издръжливост, или невъзможност да се доведе до оргазъм парньора за времето на полов акт, или относителното понижение на продължителноста на акта вследствие различни причини. Разбира се, да се считат подобни ситуации за патологични не е редно. Не трябва да се забравя, че целта на половото сношение в еволюционен аспект и чисто биологичен е сношение единствено и само за възпроизводство, с което природните механизми се счита, че завършват функцията си при изпразване, което е редно да настъпи в рамките на следващите 5-10 минути от акта. Друг е въпросът, че с развитието на човечеството и усъвършенстването на емоционалните отенъци на взаимоотношенията между хората, половият акт е много повече от чисто съвокупление с цел заплождане на женския индивид. Днес половият акт и секса, като част от него, са по-скоро удоволствено преживяване между двама души, отколкото заплодително съоръжение на биологията. Ето защо, сексът се извършва между партньори от различен или еднакъв пол (мъже с мъже, жени с жени, мъже с жени, транссексуални, интерсексуални), като целта в никакъв случай не е заплождане, а напротив чувствено изживяване на половия контакт. Проблемът в случая е, че при мъжа, половият акт се счита за завършен с настъпването на оргазма, а последният винаги се съпътства от еякулация, т.е. изхвърляне на сперма. Наистина, за даденият мъж удоволствието може да настъпи и то съществува, но ако този мъж е подложен в среда пригодна за мастурбация, но не и за сношение, тъй като с това намалява емоционалната връзка в контакта.Лечение
Задължително се търси помощта на лекар-андролог.
1. Провежда се разяснителна беседа, включваща в себе си подробен разказ за хигиената на половите органи и половия живот, подбор на адекватни пози, условия за провеждане на сношения, принципи на избор на сексуален партньор, особености на психоемоционалните и психосексуалните отношения, позволяващи да се изключат най-честите, очевидно негативни фактори, нарушаващи нормалното протичане на половия контакт.
2. Нормализация на ритъма на семеизпразване, с цел снижаване патологичната готовност на организма на мъжа към спермоизхвърляне.
3. Ликвидация на възпалителните процеси на половия апарат на мъжа, тъй като често възпалението, включително и дремеща инфекция, може да води до прекормена нервна раздраза и преждевременна еякулация (например при страдания на уретрата, простатно-везикуларния комплекс).
4. Анестезиращи мази (кремове, унгвенти) – ползват се строго по лекарско предписание, в зависимост от нуждата на определения пациент. Същите се нанасят на главата на пениса, по-рядко по цялото тяло, като снижават чувствителността му. Времето за достигане на оргазъм се увеличава. При свръсилно въздействие може да възникне нарушение във възникването на ерекция. Даденото въздействие се явява палиативно и може да се използва само като фактор на временно въздействие за снемане на психоемоционалната хиперреакция и нормализация на качеството на полов контакт. Необходимо е обезателно да се обясни, че полученият ефект е временен и ограничен и е нужно обезателно лечение.
5. Психотерапия, психофармакотерапия – за снемане на неадекватната психоемоционална напрегнатост.
6. Хлоретилови блокади (при синдрома на парацентралните дялове и неврологична патология) – провеждат се по стандартната методик Сама по себе си, тяхната ефективност е недостатъчно висока, но в курса на лечение, до нормализация на останалите негативни фактори, прилагането на тези блокади е възможно.
7. Плацебо – терапия, т.е. назначават се различни препарати (поливитамини, дезагреганти и др.), не оказващи негативно влияние паралелно с психотерапията и другите варианти на лечебно въздействие, позволяват да се съимитира високата интензивност на провежданата терапия, благотворно влияеща на психо-емоционалното състояние на пациента.
8. Обучение на мъжете на способност да регулират нивото на своята сексуална възбуда (методики на Кратохвил, Симанс и др.). Принципно в началото се провежда мастурбационен тренинг, следва тренинг с партньор, и накрая тренинг със сношение.
Например, Методиката на Симанс се състои в следното:
а/ мастурбация със суха ръка, като стремежа е ерекцията да се съхрани до 15 минути, при три последователни цикъла на опита. Тренинга обезателно следва да завърши със спермоизхвърляне, без да се задържа настъпването на оргазъм след третия опит;
б/ мастурбация със смазка (нерезорбираща се) – следва да се изиска съхранение на ерекцията без спермоизхвърляне до 15 минути, при три последователни цикъла на опита. Тренинга обезателно завършва с изпразване;
в/ мастурбация със суха ръка на друг партньор (мъж или жена), като другият партньор провежда мастурбацията на три последователни цикъла, с продължителност до 15 минути. В края на третия опит – следва изпразване;
г/ мастурбация със смазана ръка на друг партньор и/или орална стимулация (фелацио), отново в три последователни опита, с цел задържане на изпразването до 15 минути, като тренинга отново завършва з изхвърляне на спермата;
д/ полово сношение – тук не следва да се движи активно мъжът с преждевременната еякулация (например той лежи по гръб, а жената е заела позиция на обяздване отгоре върху него, или при анален секс с жена или мъж, другите партньори извършват активните движения). При наближаване на еякулацията, следва излизане на пениса от влагалището или ануса, като партньорът спира внимателно вадейки пениса от себе си. Така цикълът се повтаря отново трикратно, като стремежът е и трите цикъла да са поне с продължителност до 15 минути. Тренингът обезателно завършва с изхвърляне на спермата, но извън партньора, като не се стимулира члена, а се остава сам да пулсира и изхвърли сперма толкова, колкото може мърху тялото на лежащия мъж с преждевременната еякулация.
Допълнително указание е, факта, че при получаване на ерекция, раздразването може да се намали, като главата на пениса се притисне леко отгоре с палец, а тялото на пениса се натисне в зоната на ствола му, тъй като главата отговоря повече за еякулацията, отколкото за ерекцията, докато зоната на ствола на пениса е отговорна за ерекцията. Може да се използва методика за предотвратяване на семеизхвърлянето със силно притискане единствено на главата на пениса с палци.
9. Специфична хормонотерапия.
10. Медикаментозно лечение – специфична фармакотерапияПричини
Причините за възникване на синдрома на ускореното изпразване на сперма, могат да бъдат разнообразни:
1. Патологични състояния в организма:
1.1. Нарушения на работата на коровите и подкоровите центрове на мозъка (синдром на парацентралните дялове, вследствие от органични поражения на главния мозък в резултат на травми, възпалителни заболявания, нарушение в кръвообращението).
1.2. Травми на гръбнака и гръбначния мозък, особено травми в областта на поясно-опашния сплит.
1.3. Счупвания на тазовите кости и травми на тазовите органи.
1.4. Възпалителни заболявания на половия апарат на мъжа.
1.5. Хормонален дисбаланс.
2. Патологично функциониране на физиологично нормален организъм:
2.1. Нарушение в регулярността (ритъма) на семеизпразване, например при продължително въздържание, или хроничен абстинентен синдром.
2.2. Свръхсилна сексуална реакция (състояние на силна сексуална възбуда, неадекватно остра психосексуална реакция на сексуалните взаимоотношения и/или на сексуалния партньор).
2.3. Психоемоционален дисбаланс (на фона на холеричен или холерико-меланхоличен темперамент) – остра или свръхостра неадекватна реакция на средата.
2.4. Свръхвъзбуда на ерогенните зони (силно физиологично раздразване).
2.5. Неумение да се регулира силата на сексуалната възбуда (особено при неопитност или рядко осъществяване на полови контакти).
2.6. Състояние на алкохолно опиянение (нарастване на желанието за сексуален контакт със снижаване способността за регулиране нивото на сексуалното възбуждение), алкохолизъм.
Важни въпроси за уточнение от лекаря и пациента
1. Характеристика на битовите условия (работа, дом, икономическо положение и др.).
2. Наличие на външни и вътрешни неблагоприятни фактори, оказващи негативно влияние на половата функция (хронични заболявания, вредни навици, неблагоприятни условия на труд и отдих и т.н.).
3. Емоционална напрегнатост (във взаимоотношенията с партньорите, в семейството, на работното място), остри стресови ситуации, хроничен стрес (особено последните 2-6 месеца от регистрирането на проблема).
4. Информация за еякулацията: – кога е била първата еякулация и с какво е била свързана тя (полюция, мастурбация, полов живот); – динамика на честотата на еякулацията в течение на живота до момента на проблема (отделно за полюции, мастурбации, полови контакти с партньори); – индивидуална норма (от физиологична гледна точка) на ритъма на полов живот (чести изпразвания) и динамика на тази норма в живота, включително и най-дългите периоди от живота без изпразвания, както и периодите на относителна недостатъчност на честотата на половите сношения.
5. Продължителност на половия контакт от момента на въвеждане на пениса (във вагина, анус, устна кухина) до изпразването – отдава се значение на динамикава в течение на живота, продължителност на отделните видове въвеждания, продължителност на повторни актове (ако има такива) в сравнение с първия, наличие на заболявания, травми, психотравми, изменен начин на живот. Главната задача е да се намерят макайр и единични продължителни актове на пенис-контакт с партньор. Тук продължителността във времето на живота на мъжа, има значение за изключване на вродена патология. А значителните типове травмиращи агенти – за изключване на тяхната намеса в генезата на преждевременното спермоизхвърляне.
6. Техника на секса (обстановка, помещение, музика, осветеност, част от денонощието, любовна игра –продължителност, интензивност, видове пози). Обръща се внимание на диапазона на приемливост, т.е. вариациите на любовните игри, разнообразието на позите в секса, използването на предмети, фетиши.
7. За мъжете, които имат сключен брак (както хомосексуален, така и хетеросексуален) – значение има факта, колко са били предишните партньори и дали има нещо особено в контактите с тях, в сравнение със сегашния партньор или партньорка.
8. Изключителен проблем на хетеросексуалните и бисексуалните мъже се явява оплождането на жената с цел създаване на дете, което в повечето случаи се превръща във фикс-идея, особено при семейните двойки с проблемно забременяване. Обикновено при повечето от тях, секса е по-скоро манипулация на шприцоването, при която задължително трябва да има изхвърляне на сперма на всяка цена, за да се оплоди яйцеклетката в периода, в който е годна за оплождане, което превръща секса в машинно действие. Евентуално след успешна бременност, мъжете реагират именно в периода на почивка от това действие, с преждевременна еякулация, до невъзможност за полови контакти.
9. Възпалителни заболявания на половите органи – в миналото и в момента.
10. Честа употреба на алкохол и/или наркотични вещества, както и прилагане на различни медикаменти за лечение на определено заболяване.
11. Пълноценност на соматогенното развитие и ниво на полова конституция.
12. Наличие на анатомични дефекти и особености в структурата на половите орган.
13. Необходимо е да се изключат и някои физиологични дискорелации – например прекалено тясното или плитко влагалище, анус или силно засмукване по време на орален секс, водят до прекалена възбуда на ерогенните зони и следва преждевременна еякулация.
http://janusha.wordpress.com/
Сексуална фрустрация
Сексуалната фрустрация е състояние, което съпровожда половата възбуда без сексуално освобождаване, т.е. без настъпване на оргазъм. В сексологията се различават физическа и психична фрустрация.
Физическата фрустрация е полова възбуда, възникваща в контакта с партньора и съпровождаща се с ерекция, но не завършваща с оргазъм и детумесценция. Предизвиква се от непосредствените ласки – например леко съприкосновение на ръцете, прегръдка, целувка, до манипулиране с половите органи.
Психичната фрустрация се достига без партньор. Може да се предизвика от гледане на еротични картини, някои произведения на изкуството, наблюдаване на полово сношение между други хора, наблюдаване на полова активност между животни, или животни и хора, възприемане на звукови сигнали, съпровождащи сексуалните преживявания, четене на еротична или порнографска литература и т.н.
Мастурбацията
Светът на уединението на хората е многообразен, духовно наситен не само с благочестиви мисли, но и с доста други, често скрити такива, вкл. и фантазии и мечти, особено на сексуални теми. Не винаги осъзнавайки своите сексуални потребности, дори не винаги имайки явни сексуални фантазии, хората в ествественият си стремеж да подобрят удоволствията, които получават, започват да търсят способи за психосексуално освобождаване, обръщайки се именно към мастурбацията. Мастурбацията съпътства човечеството от ранното му детство, до момента на регрес на сексуалната активност. Хората се занимават с мастурбация в продължение на целия свой живот, по-често, или по-рядко, като могат периодично да я отлагат, или да я възобновяват, често независимо от достъпността или не до сексуален реален партньор.
Редкият секс и асексуалността
В днешно време, пропагандата за свободен секс като норма на живот, започна да се появява по-често, отколкото във времето, което гласеше, че „Сексът е продукт на любовта между двама души“. Освен това, се обособява и група на хора, които пропагандират живот без телесна любов. Асексуалността, изглежда, че скоро ще завзема все по-широки мащаби от човешките взаимоотношения. Сексолозите очакват скоро и мъжете да започнат да правят секс по календар. При жените тази зависимост от определени дати, отдавна е известна.
В момента, проучванията показват, че 20% от мъжкото население на планетата съзнателно избягват интимна близост както с партньор от противоположния пол, така и с партньор от своя пол. Забележителното е, че 5.2% от тези хора са съпружески двойки, които се въздържат от сексуални занимания и се чувстват напълно щастливи и пълноценни.
В Англия например, е създаден престижен клуб, в който могат да членуват единствено съпружески двойки, които не се занимават със секс. Клубът се оглавява от известната английска писателка Лиза Ходжинс, която е омъжена за моден дизайнер, с когото не са встъпвали в интимна близост през последните 10 години от брака.
На практика обаче се оказва, че почти всички семейни двойки, минавайки 50-тата година от своята възраст, постепенно намаляват броя на сексулните си контакти, т.е. получава се тенденцията на разреждането, а с времето встъпват в асексуалност. Тук естествено идва реч и за двойното обяснение на термина асексуалност, който за момента, сексолозите тълкуват по два начина:
- означава липса на желание за какъвто и да е сексуален контакт, както с лица от своя, така и с лица от противния пол, а също и липса на нарцистични прояви; тук асексуалността се разглежда като тип сексуалност;
- асексуалността, като състояние, или естествен завършек на сексуалния живот; вече не е сексуална ориентация, а сексуално състояние.
И за да се стигне до второто значение на асексуалността, то явно елемента на редкия секс, се определя от фактор, който в случая ще бъде секса по календар, или на определени дати, или брой пъти в седмицата или месеца. Така например, гърците се занимават най-много със секс, като брой – поне пет пъти в седмица, докато англичаните – средно два пъти седмично. Чехите, шведите, немците, датчаните и фините, считат, че сексът един път в седмица, а дори и на две седмици – е най-доброто нещо. Тук сексолозите отчитат фактори като годишни времена, сезонност, фактори на околната среда, което неминуемо има значение. Явно е, че с намаление на температурите, желанието за сексуални контакти намалява. Разпространението на асексуалността като явление, все повече намира своите подръжници. В интернет, винаги може да се намери сайт, който обединява хора с различни интереси. Напоследък, броят на клубовете от хора, желаещи да намерят партньори за създаване на семейство без сексуални контакти и интимна близост се увеличава, а възрастовите граници са в широк диапазон.
По мнение на сексолозите, доброволният отказ от секс, заради някакъв психологичен или физиологичен проблем не е патология, и количеството на асексуалините хора все повече ще нараства. Тук трябва да се прави разлика от хората, които не встъпват в сексуални контакти поради дадено заболяване водещо до сексуална несъстоятелност, а не защото отричат сексуалния контакт. И втората разлика се състои в хората, принудени при определени обстоятелства да осъществяват състояние на полов глад.
Ето защо, преди да се причислите към категорията на асексуалните хора, трябва строго да прецизирате причините, които са ви довели до отказа от сексуален контакт и едва тогава да отсъдите.
Мастурбацията
Мастурбацията е позната на всеки човек, като тя не е в никакъв случай привилегия само на самотните или необвързани хора. Тя се различава от секса с партньори и присъства в живота на хората, колкото и да бъде потискана, заклеймявана, обвинявана в различни неблагоприятни ефекти. Тя е онази „малка“ радост, за която не следва да плащаме с каквото и да било. В нея участваме само ние самите и собствените ни тела, т.е. насаме със себе си. Не изисква усилия за търсене на партньори, енергия за общуване с партньор, помага за снемане на напрежението и умората. Главното е, че е напълно безопасна.
Така както в секса се търси разнообразие, то и в онанизма също следва да съществува такова. И ако при мъжете могат да се използват едни неща, то при жените може да се прояви доста по-голяма творческа фантазия. Разпалването на желанието при жената, може да стане с предмети, с които всяка жена общува ежедневно, но изобщо не влага в тях сексуален смисъл. Разбира се в сила е и обратното, т.е. предмети, които носят сексуална мисъл (така известните от много анекдоти краставици, например).
Разбира се, това не превръща жената в гнусен извращенец, а напротив – мастурбацията при жената е нещо много по-разнообразно и голямо отколкото половия акт с партньор, като сексологичните проучвания показват, че процента на удовлетвореност е много по-голям, в сравнение с половото проникване. В женската мастурбация присъства душевната наслада и колкото по-оригинален е предмета за осъществяването им, толкова по-висше е удовлетворението.
Тъй като предметите могат да са различни, то методите за мастурбация на жената също могат да са разнообразни и разделени в няколко групи:
Мастурбация под водно налягане – това е един от най-разпространените видове онанизъм при жените. За неговата реализация се изисква единствено и само добре инсталиран ръчен душ, т.е. мобилен, а не статичен. Желателно е разпръсквателната част на дръжката да може да се снема. Голямо значение има и налягането и температурата на топлата вода, като качеството й определя продължителността на оргазма. Методиката е простичка и се състои в насочване на водната струя към ерогенните зони, които жената предпочита да й бъдат стимулирани. Осъществява се ефект като от воден вибромасаж. Този тип мастурбация е изключително благоприятен, тъй като с него може да се занимава всяка жена, по всяко време, включително и тогава, когато дома е пълен с хора, когато иска да даде минута за отдих на себе си например по време на мач, на поредното чистене, на занимания с домашни задължения или когато просто иска приятна баня.
Хигиенна мастурбация – тя също е свързана с водни процедури, но само че лечебни. За целта жената напълва по-голяма спринцовка или интимен душ с резервоарче със слаб разтвор на лайка или просто преварена вода. Провежда се шприцово обливане на влагалищните стени, като разликата е в това, че процесът е осмислен, а скоростта му зависи от личния темперамент на онаниращата жена. Тук не е нужна прекалена усърдност, а по-скоро точност, за да се нацелят точно ерогенните места.
Вибрираща мастурбация – в нея могат да участват фалоси от секс-шопа, зъбна електрочетка, вибромасажори и други вибриращи секс-играчки.
Вибрираща звукова мастурбация – провежда се със звукови стереоколонки от аудио система с нискочестотна динамика. Колонката и източника на звук се насочва точно в местата, които са най-чувствителни за вибрация, като най-добре е колонката да се възседне. Следва внимателен подбор на записи, които трябва да са динамични, със силни ударни вокали и неспиращ ритъм. Подходящи са преработени парчета на африканските ритми, които се въртят в денс-клубовете, при които често ритмиката е именно като описаната. При жени, с фригидитет, може да се опита и с музика от метъл-стиловете или хард-рок, като Kiss, Metallika, AC/DC. По този начин звукът вибрира с пълната си сила без да се разсейва.
Органична мастурбация – тук се прилагат банани, моркови, краставици – плодове с фалическа форма.
Парфюмерийна мастурбация – тук се прилагат именно флаконите с обловата форма от парфюми или дезодоранти. Подходящи са roll-on формите, които имат и въртящо се топче на върха си, като при желание, жената може да напълни резервоара с мляко, топла вода, отвара от лайка или просто да го остави празно. Не трябва да се забравя, че не следва да се мастурбира с такъв дезодорант ако в него има още от парфюмерийната компонента, тъй като съставките могат да раздразнят влагалищните стени. При пълен флакон решението е просто – кондом.
Мастурбация с играчки – тук могат да се ползват разнообразни играчки, които доставят удоволствие на жената, например зайчета, кученца, мики мауси и други, които имат уши, опашки, краченца… Също не следва да се забравят и фалоимитаторите от секс-шоповете.
Екзотична мастурбация – към нея са склонни жените, които обожават екзотичните преживявания – например клончета от орхидеи, които се съхраняват в специални продълговати епруветки, лампи-миньони, в които има пламтящи свещи, фенерчета, стъклени флакони, тубуси и др. В източните страни, някои жени използват и малки живи влечуги за мастурбационна цел.
Мануална (ръчна) мастурбация – това е най-разпространения тип мастурбация – с ръка.
За допълнителна наслада, жената може да пусне музика, да затъмни обстановката, да ароматизира стаята, да ползва във ваната благоуханни аромати, т.е. всичко зависи от фантазията й.
Преждевременно изпразване
Преждевременна (ранна, ускорена) еякулация, наричаме семеизпразването при мъжа непосредствено преди половия акт или на първата минута от акта (обикновено след 10-15 фрикции, а понякога и по-бързо), което като правило лишава партньорите от удовлетвореност по време на секс и води до отключване на разностранни комплекси в мъжа, при който се наблюдава този проблем. Броят на мъжете страдащи от преждевременна еякулация не е малък. Статистическите данни сочат, че приблизително 25% от мъжката популация на планетата има такъв проблем, като това е броят на регистрираните и доказани такива случаи.
Задължително се търси помощта на лекар-андролог.
1. Провежда се разяснителна беседа, включваща в себе си подробен разказ за хигиената на половите органи и половия живот, подбор на адекватни пози, условия за провеждане на сношения, принципи на избор на сексуален партньор, особености на психоемоционалните и психосексуалните отношения, позволяващи да се изключат най-честите, очевидно негативни фактори, нарушаващи нормалното протичане на половия контакт.
2. Нормализация на ритъма на семеизпразване, с цел снижаване патологичната готовност на организма на мъжа към спермоизхвърляне.
3. Ликвидация на възпалителните процеси на половия апарат на мъжа, тъй като често възпалението, включително и дремеща инфекция, може да води до прекормена нервна раздраза и преждевременна еякулация (например при страдания на уретрата, простатно-везикуларния комплекс).
4. Анестезиращи мази (кремове, унгвенти) – ползват се строго по лекарско предписание, в зависимост от нуждата на определения пациент. Същите се нанасят на главата на пениса, по-рядко по цялото тяло, като снижават чувствителността му. Времето за достигане на оргазъм се увеличава. При свръсилно въздействие може да възникне нарушение във възникването на ерекция. Даденото въздействие се явява палиативно и може да се използва само като фактор на временно въздействие за снемане на психоемоционалната хиперреакция и нормализация на качеството на полов контакт. Необходимо е обезателно да се обясни, че полученият ефект е временен и ограничен и е нужно обезателно лечение.
5. Психотерапия, психофармакотерапия – за снемане на неадекватната психоемоционална напрегнатост.
6. Хлоретилови блокади (при синдрома на парацентралните дялове и неврологична патология) – провеждат се по стандартната методик Сама по себе си, тяхната ефективност е недостатъчно висока, но в курса на лечение, до нормализация на останалите негативни фактори, прилагането на тези блокади е възможно.
7. Плацебо – терапия, т.е. назначават се различни препарати (поливитамини, дезагреганти и др.), не оказващи негативно влияние паралелно с психотерапията и другите варианти на лечебно въздействие, позволяват да се съимитира високата интензивност на провежданата терапия, благотворно влияеща на психо-емоционалното състояние на пациента.
8. Обучение на мъжете на способност да регулират нивото на своята сексуална възбуда (методики на Кратохвил, Симанс и др.). Принципно в началото се провежда мастурбационен тренинг, следва тренинг с партньор, и накрая тренинг със сношение.
Например, Методиката на Симанс се състои в следното:
а/ мастурбация със суха ръка, като стремежа е ерекцията да се съхрани до 15 минути, при три последователни цикъла на опита. Тренинга обезателно следва да завърши със спермоизхвърляне, без да се задържа настъпването на оргазъм след третия опит;
б/ мастурбация със смазка (нерезорбираща се) – следва да се изиска съхранение на ерекцията без спермоизхвърляне до 15 минути, при три последователни цикъла на опита. Тренинга обезателно завършва с изпразване;
в/ мастурбация със суха ръка на друг партньор (мъж или жена), като другият партньор провежда мастурбацията на три последователни цикъла, с продължителност до 15 минути. В края на третия опит – следва изпразване;
г/ мастурбация със смазана ръка на друг партньор и/или орална стимулация (фелацио), отново в три последователни опита, с цел задържане на изпразването до 15 минути, като тренинга отново завършва з изхвърляне на спермата;
д/ полово сношение – тук не следва да се движи активно мъжът с преждевременната еякулация (например той лежи по гръб, а жената е заела позиция на обяздване отгоре върху него, или при анален секс с жена или мъж, другите партньори извършват активните движения). При наближаване на еякулацията, следва излизане на пениса от влагалището или ануса, като партньорът спира внимателно вадейки пениса от себе си. Така цикълът се повтаря отново трикратно, като стремежът е и трите цикъла да са поне с продължителност до 15 минути. Тренингът обезателно завършва с изхвърляне на спермата, но извън партньора, като не се стимулира члена, а се остава сам да пулсира и изхвърли сперма толкова, колкото може мърху тялото на лежащия мъж с преждевременната еякулация.
Допълнително указание е, факта, че при получаване на ерекция, раздразването може да се намали, като главата на пениса се притисне леко отгоре с палец, а тялото на пениса се натисне в зоната на ствола му, тъй като главата отговоря повече за еякулацията, отколкото за ерекцията, докато зоната на ствола на пениса е отговорна за ерекцията. Може да се използва методика за предотвратяване на семеизхвърлянето със силно притискане единствено на главата на пениса с палци.
9. Специфична хормонотерапия.
10. Медикаментозно лечение – специфична фармакотерапияПричини
Причините за възникване на синдрома на ускореното изпразване на сперма, могат да бъдат разнообразни:
1. Патологични състояния в организма:
1.1. Нарушения на работата на коровите и подкоровите центрове на мозъка (синдром на парацентралните дялове, вследствие от органични поражения на главния мозък в резултат на травми, възпалителни заболявания, нарушение в кръвообращението).
1.2. Травми на гръбнака и гръбначния мозък, особено травми в областта на поясно-опашния сплит.
1.3. Счупвания на тазовите кости и травми на тазовите органи.
1.4. Възпалителни заболявания на половия апарат на мъжа.
1.5. Хормонален дисбаланс.
2. Патологично функциониране на физиологично нормален организъм:
2.1. Нарушение в регулярността (ритъма) на семеизпразване, например при продължително въздържание, или хроничен абстинентен синдром.
2.2. Свръхсилна сексуална реакция (състояние на силна сексуална възбуда, неадекватно остра психосексуална реакция на сексуалните взаимоотношения и/или на сексуалния партньор).
2.3. Психоемоционален дисбаланс (на фона на холеричен или холерико-меланхоличен темперамент) – остра или свръхостра неадекватна реакция на средата.
2.4. Свръхвъзбуда на ерогенните зони (силно физиологично раздразване).
2.5. Неумение да се регулира силата на сексуалната възбуда (особено при неопитност или рядко осъществяване на полови контакти).
2.6. Състояние на алкохолно опиянение (нарастване на желанието за сексуален контакт със снижаване способността за регулиране нивото на сексуалното възбуждение), алкохолизъм.
Важни въпроси за уточнение от лекаря и пациента
1. Характеристика на битовите условия (работа, дом, икономическо положение и др.).
2. Наличие на външни и вътрешни неблагоприятни фактори, оказващи негативно влияние на половата функция (хронични заболявания, вредни навици, неблагоприятни условия на труд и отдих и т.н.).
3. Емоционална напрегнатост (във взаимоотношенията с партньорите, в семейството, на работното място), остри стресови ситуации, хроничен стрес (особено последните 2-6 месеца от регистрирането на проблема).
4. Информация за еякулацията: – кога е била първата еякулация и с какво е била свързана тя (полюция, мастурбация, полов живот); – динамика на честотата на еякулацията в течение на живота до момента на проблема (отделно за полюции, мастурбации, полови контакти с партньори); – индивидуална норма (от физиологична гледна точка) на ритъма на полов живот (чести изпразвания) и динамика на тази норма в живота, включително и най-дългите периоди от живота без изпразвания, както и периодите на относителна недостатъчност на честотата на половите сношения.
5. Продължителност на половия контакт от момента на въвеждане на пениса (във вагина, анус, устна кухина) до изпразването – отдава се значение на динамикава в течение на живота, продължителност на отделните видове въвеждания, продължителност на повторни актове (ако има такива) в сравнение с първия, наличие на заболявания, травми, психотравми, изменен начин на живот. Главната задача е да се намерят макайр и единични продължителни актове на пенис-контакт с партньор. Тук продължителността във времето на живота на мъжа, има значение за изключване на вродена патология. А значителните типове травмиращи агенти – за изключване на тяхната намеса в генезата на преждевременното спермоизхвърляне.
6. Техника на секса (обстановка, помещение, музика, осветеност, част от денонощието, любовна игра –продължителност, интензивност, видове пози). Обръща се внимание на диапазона на приемливост, т.е. вариациите на любовните игри, разнообразието на позите в секса, използването на предмети, фетиши.
7. За мъжете, които имат сключен брак (както хомосексуален, така и хетеросексуален) – значение има факта, колко са били предишните партньори и дали има нещо особено в контактите с тях, в сравнение със сегашния партньор или партньорка.
8. Изключителен проблем на хетеросексуалните и бисексуалните мъже се явява оплождането на жената с цел създаване на дете, което в повечето случаи се превръща във фикс-идея, особено при семейните двойки с проблемно забременяване. Обикновено при повечето от тях, секса е по-скоро манипулация на шприцоването, при която задължително трябва да има изхвърляне на сперма на всяка цена, за да се оплоди яйцеклетката в периода, в който е годна за оплождане, което превръща секса в машинно действие. Евентуално след успешна бременност, мъжете реагират именно в периода на почивка от това действие, с преждевременна еякулация, до невъзможност за полови контакти.
9. Възпалителни заболявания на половите органи – в миналото и в момента.
10. Честа употреба на алкохол и/или наркотични вещества, както и прилагане на различни медикаменти за лечение на определено заболяване.
11. Пълноценност на соматогенното развитие и ниво на полова конституция.
12. Наличие на анатомични дефекти и особености в структурата на половите орган.
13. Необходимо е да се изключат и някои физиологични дискорелации – например прекалено тясното или плитко влагалище, анус или силно засмукване по време на орален секс, водят до прекалена възбуда на ерогенните зони и следва преждевременна еякулация.
http://janusha.wordpress.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар