Той чупи китките си така, че и най-заклетият хетеросексуален ще намери очарование в маниера му, само че не всеки ще си го признае. Леко циничен е, хитроумен, харизматичен, а фантазията му понякога е опасна дори за самата му душа. Това е Азис! „Като малък дружах само с момичета и естествено си бях хванал за приятелче едно момче, което после стана гей. Тогава не сме го осъзнавали, но по цял ден прекарвах с това дете. Да, но майка ми го усети, то беше много женствено, криехме се да пушим, ходехме у тях, живееше близо до нас. Сещам се, че пафкахме с него „Кент“ – 4 лв. струваше пакетът, и се криехме на покрива на блока му, а после бързо търчахме да си мием зъбите. Много често си миеш нещо зъбите, чедо, я ела и ми дъхни и… бой, бой, 8-9-годишен да съм бил. За секса пък бях готов още преди това, на 7 годинки. Исках, горях за това. Няма да кажа с кого го направих за пръв път, беше по-голям. А после все се влюбвах в бабаитите на училището… По онова време събирах картички на Мадона и Майкъл Джексън, продаваха ги по стрелбищата за 20 стотинки. Уж бяха едни такива снимчици, а така изпълваха живота ми с мечти. Казвах си: искам и аз да съм известен като тях. Заминахме за Германия и всеки четвъртък там излизаше списание „Браво“ със снимки на звезди, нямаше брой, който да не притежавам. Правех си тетрадки, изрязвах си илюстрациите и работех. По онова време тъкмо бе паднала Берлинската стена и сестричката ми Матилда се роди там. Година след като аз заминах, майка реши да забременее, макар че беше казала, че не желае друго дете. Но аз пораснах, бях различен от останалите и изглежда прецени, че не може да ми се има доверие. Такъв различен син, кой ще я гледа на старини – неволна усмивка се прокрадва по устните му, май е по-скоро самодоволна, той вече всичко може де си позволи, та родителите си ли няма да възнагради със спокойни старини?
Матилда се роди, аз я гледах, майка и татко ходеха на работа, но също им помагах. Чистехме офиси – аз първия етаж, майка – втория, татко – третия, чичо ми – четвъртия. Прахосмукачките бяха колкото мен, бутах ги като бойлери, така всеки ден, а когато не се трудех семейно, разхождах кучета в парка. Лъскахме с майка до блясък и един летен театър, откъдето си крадях сладолед. Така минаваха дните в Берлин, но у мен назряваше нежеланието да живея повече там. Навърших 12 години и реших: прибирам се в България. Но нашите не ме пускаха. Инсценирах припадъци, сам ходих в общината – все пак бях усвоил езика – и ги говорех едни на чиновниците, че майка и
татко ме тормозят. Те пък взеха, че се вързаха, дойдоха у дома с полиция да арестуват баща ми. Стана една патардия и родителите ми ме изпратиха обратно. Прибрах се при баба Станка в Костинброд и започна хубавият живот с братовчедите ми. Точно по това време баба и дядо държаха механа с оркестър. А аз направих опит да тръгна в местното училище. Носех каубойски ботуши, нямаше такива у нас, но учителката ми направи забележка да не идвам повече с тях, че дразня останалите деца. За да стигна до училището, изчаквах да минат стада с овце по един мост, за да не ме изцапат. Абе, началото на края, зарязах ученето и по кафетата с цигарите, докато не срещнах Гала. На 13-14 да съм бил. Тя работеше в кафе.
Започнах работа при нея, първо й помагах без заплащане, тогава хората май ги беше гнус от мен, като им правех зад бара кафета и сандвичи, защото съм циганин, а аз бях чистичък, хубав, спретнат. Шефката също ме нае с много въпросителни, дали няма да прогоня клиентелата, да гепя нещо и… така изкарах три години. Механата на баба и дядо пак отвори врати и аз нощем работя там като сервитьор, денем при Гала. Но никой не знаеше, че пея добре. Един ден оркестърът при баба и дядо прави репетиции, а аз сгъвам салфетките. Певицата репетира, аз й държа терца втори глас. По едно време шефът на оркестъра казва: я хвърляй тази табла! Така започнах. Хем си сервирам, хем приемам поръчки да пея и кръчмата на баба ми се напълни с хора. Преместих се на работа в кв. „Овча купел“, в една шкембеджийница. Един следобед две мутри ме отвлякоха. Единият беше целият в белези, другият – огромен. Аз по анцуг, нямах други дрехи. Питат ме: ти ли си Васко, и сърцето ми спря. Качиха ме в една кола и отпрашихме. Водят ме в изискано заведение с бели покривки. А аз – с анцуг. Собственикът, като ме видя, извади пари от джоба си и ме прати да си купя ризи и панталони. С тези дрехи грабнах микрофона и стана страшно… От успеха ли, от какво ли, започнах да си правя кичури, да искам да приличам на българин, това ми беше мечта. Кичури, кичури, докато не станах блондин, подстригах си косата, направих се платиненорус и тогава ми тръгна в живота, в работата, във всичко.“
запознаства без цензура - www.kisscontact.com
