 Историята се пише от победителите. Те избират какво да бъде запомнено и какво да бъде прикрито. Така е станало и с мъжкия еротизъм. Ако човек погледне в учебник по история, ще остане с впечатлението, че нито едно общество не е почитало любовта между мъже, че нито един художник, поет или папа, не е споделял леглото и сърцето си с друг мъж. Доказателствата за наличието на еднополова любов са били или незабелязано потулвани (както е случаят с Древна Гърция и Рим, или моментално унищожавани, както все още се случва с новооткритите образци от изкуството на инките и маите. Резултатът от това отношение е безсмислената поляризация на обществото и страданието на онези, които се влюбват в хора от същия пол.
Ако се освободят от цензура, обаче, историческите архиви разкриват друга реалност - инстинктът на мъжката любов е вечен, непрекъснат и неизменен.Единствено нагласата на обществото към него се мени. Всички култури са познавали мъжката любов и са се опитвали да я регулират, обвързвайки я с определени ритуали и норми. И само няколко са опитали - без успех - да я заличат.
По правило, мъжката любов е била част от социалния и религиозния строй. От градовете-държави на древна Гърция, през Рим (и неговите императори, като например Траян и Хадриан), до сибирските шамани и американските лечители с "двойнствен дух", от африканските племена до китайските императори и мислители, хората по целия свят са разбирали и толерирали мъжката страст към красотата на други мъже. Приемали са, че независимо дали е женен или не, мъжът се влюбва в мъже или юноши, мечтае за тях, пише за тях, бие се заради тях и ги води в леглото си.
В Древна Гърция любовта между мъже се била почти аналогична на хетеросексуалния брак по онова време. Била възприемана като също толкова важна за живота на личността, и била превърната в част от митологията. Тя се явявала една от основите на културна традиция, довела преди 2500 години до зараждането на демокрацията, театъра, философията, математиката, историята и пр. Смятало се, че мъжката любов създава у юношата добродетели, като мъжество и смелост. По време на война, воините често се биели рамо до рамо с любовниците си, както било в прочутия Свещен отряд на Тива, а по-късно и при Александър и неговия любим Хефестион. По този начин те превзели целия известен тогава свят. Елада, естествено, не била утопия - проституция и изнасилвания, често в условията на робство, станали нещо обичайно.
В Япония начинаещите самураи се обвързвали с по-стари воини, за да се научат на изкуствата на войната и любовта. Дори шогунът, освен наложниците си, имал и любими младежи. Любовта между самураи, наричана "наншоку", била документирана от писатели и художници на комикси "шунга", които обезсмъртили "шу-до" или Пътят на Младите. Те също описали и трудния живот на т.нар. "тобико" - млади кабуки актьори, които денем трябвало да изнасят представления, а вечер удовлетворявали посетителите.
В ислямските страни, известни арабски и ирански поети, като Хафиз и-Ширази и Абу Нууас възхвалявали и проклинали очарованието на момчетата, които понякога опивали с вино и съблазнявали). Суфистките свещеници от Индия до Турция търсели пътя към Аллах, взирайки се в красотата на безбради момчета. Разказвачите на приказки вписали еднополовата любов в приказките от "Хиляда и една нощ". Творци като Риза и-Аббаси удивлявали царе и принцове с майсторски изработените си Персийски миниатюри калиграфии. Молли и цензори роптаели срещу мъжката любов, но мъже от всички области на живота, от халифи до носачи, й се наслаждавали и вярвали, че ще бъдат обградени от "неостаряващи младежи, красиви като перли", щом идели в рая.
В Северна Америка и Сибир, шаманските традиции още от каменната ера признавали особените спиритически способности на мъже и жени с "двойнствен дух", спомена за които се пазят и до днес. |
Няма коментари:
Публикуване на коментар