сряда, 27 юли 2011 г.

мъжкото тяло като еротически обект

Започвайки от класическата работа на английския изкуствовед Кенет Кларк (Clark, 1960), историците на изкуството, а след тях и други учени, разграничават понятията наго и голо. Голото (naked) това е преди всичко разсъблечено тяло, голият човек е човекът без дрехи, както го е майка родила. Наготата (nudity), напротив е социален и естетически конструкт; нагото тяло е не просто неприкритото, а съзнателно поставеното на показ с определена цел, в съответствие с някакви културни условия и ценности. Да бъдеш гол означава да бъдеш самия себе си, натурален, без окраси. Да бъдеш наг означава да бъдеш поставен на показ. За да се превърне голото тяло в наго, е нужно да се погледне на него като на обект, да се обективира. "Голото" открива себе си. Наготата е поставена на показ ... Голото е обречено никога да не бъде наго. Наготата е форма на облеклото." (Berger, 1972, p. 54). Гол човек може да бъде и пред хора, и когато е сам. Голият човек (например в банята) просто е сам със себе си, не чувстващ себе си обект на чуждо внимание, не забелязващ своята голост и не изпитващ по този повод особени емоции. Но само ако голият почувства, че го гледат, той се смущава или започва да се прикрива, или да позира.

Нагото тяло предполага зрител, оценяващ поглед, който формира нашето самовъзприятие. Стриптизьорът или бодибилдърът, демонстриращ себе си пред публика, съзнателно правещ своето тяло обект на чужд поглед, интерес, завист или желание, остава субект на действието, той контролира наготата си, гордее се със своите мускули, сила, елегантност или съблазнителност. Напротив, човек, който насилствено са разголили или са заставили да се съблече, се чувства обект на чужди манипулации и преживява срам и унижение, независимо от това дали е красив ли е или не е. С други думи, ако голото е обектовно дадено, то наготата се създава от погледа.

Поглед и джендърно тяло
На категорията поглед в контекста на взаимоотношенията Аз и Другия е посветена огромна философска литература ( Жан- Пол Сартр, Морис Мерло-Понти, Жорж Батай, Жак Лакан, Ролан Барт и др.). Самият термин, и описваното с негова помощ, и социално-психологическите функции на погледа са нееднозначни. Поглед може да бъде а) сила, с помощта на която един човек контролира и подчинява Другия, б) средство за признаване, проявено като заинтересованост към Другия, в) начин на комуникация, средство за създаване и предаване на Другия на някакъв смисъл. Специфичните еротически и етико-естетически аспекти на погледа, са тясно свързани диалектически с наготата и голото - най-важните оси както в битовата еротика, така и изобразителното изкуство (вж. Brennan and Jay, 1996, Bryson, 1983; Mulvey, 1989).

Няма нито тяло, нито нагота "въобще".Говори ли се за матеиално физическо тяло или за негово представяне, или изобразяване,тялото винаги е джендърно-специфично (gendered bodies), различно при мъжете и жените, свързано с много трудни философки и историко-антропологични проблеми.

Индивидуалното възприятие на разсъблеченото тяло и начините на неговите репрезентации, зависят от свойствения за дадена култура телесен канон, включващи характерни за нея забрани, табу, норми на срам и много други предписания, които може да не съществуват в други култури, и които така или иначе са свързани с джендърна стратефикация.

В европейското изкуство, с изключение на античността, разголеното женско тяло се е изобразявало по-често от мъжкото. Чак в епохата на палеолита женските знаци и образи преобладават. (Абрамова, 1966). Но проблемът не е толкова в това чия нагота - мъжката или женската - се изобразява по-често (всъщност трябва да се уточни за изобразяване ли става въпрос или за обозначаване на мъжкото и женското начало, с естествените знаци съответстващи на гениталиите), а в това как и защо се прави това и към кого е адресирано изображението.
секс магазини фламинго, sex shop flamingo, dildo, anal

Почти през цялата история на човечеството създатели и потребители на изкуството са били мъжете, тях сексуално ги е интересувало и възбуждало повече женското тяло, а не мъжкото. Но проблемът не е толкова в свойствата на мъжката сексуалност, а в отношението маркирани и немаркирани социални категории и идентичности.

Погледът е статусна категория, йерархическа. В древността му се е приписвала магическа сила: този, който гледа може и да "погледне". Правото да гледаш другия, както и да се доближиш до него е социална привилегия на по-възрастния в отношението му с по-младия, на мъжа в отношението му с жената, но никога обратното.

Както и да варират религиозно-философските метафори на маскулинността и феминността, опозицията мъжко и женско винаги се позиционират по едни и същи оси: субект-обект, сила-слабост, активност-пасивност, жестокост-нежност и т.н. Главният принцип на маскулинността - мъжът не трябва да прилича на жената, той е длъжен навсякъде и винаги да бъде субект, господар на положението - това важи и за репрезентацията на мъжкото тяло. Мъжкото тяло обикновено се е изобразявало а)като символ на власт или сила, или б)като символ на красота и удоволствие, които могат да бъдат преимуществени на естетческото или еротическото, или на смесицата на едното с другото.( Dutton, 1995). Обикновено мъжкото тяло се изобразява в движение. Пасивната поза го прави уязвимо и женствено. " Женската красота и деликатност съответстват на мъжката конструкция на властта: мъжът се създава от своите действия, жената от своите свойства"( Berger, 1972 , p. 47)

Страхът да изглежда женствен се отразява в повседневните критерии на мъжката привлекателност. "Истинският" мъж е длъжен да бъде груб и лишен от стремеж да се харесва. Красивият, изящен мъж често се подозира в женсвеност, изнеженост, дендизъм и хомосексуалност. Съблазнителността и изяществото се асоцират ако не пряко с женсвеност, то като недостатък на маскулинността.

Това добре се вижда в творчеството на Балзак, в описанието на бившия каторжник Вотрен/Колен, Балзак подчертава грубата сила и мъжественост. Напротив, елегантният млад красавец Люсиен де Рюбампр, в който се влюбват и мъже, и жени се отличава с женствена външност: " Поглеждайки го в краката, може да го помислиш за преоблечено момиче, още повече че конструкцията на бедрата му ...беше женска". ( Балзак). Люсиен е "бил несполучлива жена" (Балзак). Телесната женственост предопределя и социалната слабост на Люсиен: той е слабоволев, краде пари от проститутките, проституира, отстъпва на домогванията на Колен и в крайна сметка се самоубива. Такива примери в световната литература са много.
секс магазин, фламинго, sex shop, flamingo, bulgaria

В какво се състои мъжкото достойнство?
Героят на смешния роман на Алберто Моравия " Аз и Той" (Moravia, 1971), 35-годишния Федерико води постоянен диалог със собствения си член. Въпреки че членът, по думите на Федерико, е просто част от неговото тяло, той много се гордее с него: "Двайсет и пет сантиметра дължина, осемнайсет сантиметра диаметър, два килограма и половина тегло", "могъщ и силен като дъб, с напористи вени", "той стои върху корема ми вертикално" и "се взривява между пръстите ми като току що отворена бутилка шампанско". "Той" не просто съществува сам по себе си, но даже диктува на собственика си своята воля. Между Федерико и неговият член има съперничество и борба за власт: " Кога ти, най-накрая повърхностен и немощен, човече, ще разбереш, че аз съм желание, а желанието няма граници?"

Темата за раздвоението и конфликта между мъжа и неговия пенис е широко застъпена в световната литература, започвайки от (в Русия) с гоголевия "Нос"(носът е символ на пениса).

Автономията на мъжкия член е не просто метафора. Мъжките членове са значително по-дълги и по-дебели отколкото тези на самците примати. Хипотетичното палеоантропологическо обяснение (Sheets-Johnstone, 1990) свързва този факт с изправеното ходене, в резултат на което пенисът е станал по-забележим, направил от простото оръдие за сексуално производство, възбуждащ знак за самките и най-важното, символ на маскулинността за другите самци ( по аналогия с елените, у които за знак на статуса служи размера на рогата). Възможно е точно това обстоятелство да кара мъжете да крият и прикриват половия си орган.
sex shop, flamingo, bulgaria, sекс магазин, фламинго

Работата не е само в самия член, важна се оказва и ерекцията. По израза на Виктор Ерофеев, "сутришната ерекция - състояние на чиста, от нищо неразмътена виталност. За всеки, който я държи в ръката си, това е проверка на качествата на живота. Утринната ерекция е пръст Божий...Мъжът започва с утринна ерекция. В повечето случаи с нея той и завършва" (Ерофеев, 1999).

Ерекцията има също социален смисъл. Еректиралият член бие на очи и на него винаги се приписва опрелено социално, междуличностно значение. Неприкритият, гол член може не само да разкрие важна тайна, но и да подаде неправилен сигнал, може да внуши грешна представа за това, какво действително иска мъжът. Съгласно антропологическите данни много малко са племената без такова прикритие, дори в чисто символическо значение. Това има своя първообраз в поведението на приматите, при които възрасните самци жестоко бият показалите своята ерекция подрастващи, обучавайки ги в съответния етикет.

Символичното значение на мъжкия член излиза от рамката на репродуктивната си функция. По израза на Камила Пал ерекцията и еякулацията са праобрази на всяка културна проекция и концептуализация от изкуството и философията до фантазията, халюцинацията и манията: "Мъжкото уриниране е своего рода художествено постижение, крива на трансцедентността. Жената просто намокря почвата, на която стои тя, тогава как мъжкото уриниране е своего рода коментар... Помиярът, маркиращ всеки храст, това е уличният художник, оставящ след всяко повдигане на лапата своят груб подпис" (Paglia, 1991, p.20-21)

Разбира се, това е една метафора. Неслучайно, обаче момчетата се състезават, първо чия струя е по-силна, после чия сперма ще изпръска по-далече. В тези момчешки съревнования, нямащи аналогия при жените, явно присъстват типично мъжки мотиви на състезание и достижение и тяхната естествена производна изпълнителската тревожност (най-разпространеният мъжки психосексуален синдром).

Проблематичността на взаимоотношенията мъжа с неговия полов орган отдавна е сформирана като опозиция: пенис - фалос, тясно свързана с позната ни диалектика голо-наго, въпреки че тези думи се употребяват като синоними, те обаче означават различни неща. Пенисът - материален, анатомически орган, който мърда между краката на мъжете. Фалосът не обладава материалното съществуване, това е обществен символ на маскулинността. Той е длъжен да бъде винаги голям, силен, твърд.

Фалически култове са съществували у всички народи по света и заемат важно място в мъжкото съзнание, в смисала не на плодородие, любов или похот, а на могъщество и власт. Неслучайно на скалните рисунки мъжете с по-висок ранг са изобразявани с много по-дълги фалоси.

Думата ерекция провокира размисъл. Съответстващият й латински глагол и производните от него думи обозначават не толокова "повдигам", колкото "въоръжавам". Още Флобер иронически е забелязал, че думата е подходяща за паметници. Медицинският термин "възбуден член" подчертава, че се говори за жив, динамичен, чувстващ орган, но той се употребява много по-рядко. Въпреки че възбуденият пенис е нещо много по-интересно, отколкото фалоса, ние ценим монументалността, а не чувствителността.

Тъй като всички митопоетически описания на мъжката сексуалност и нейният материален субстрат се отнасят не към пениса, а към фалоса, наивно е да се очаква от тях физиологически или психологически реализъм. Така както наготата не може да стане голо, и фалосът, пенис, така и обратното. Колкото по-голяма е почитта ни към фалоса, толова по-малко знаем за пениса. За разлика от фалоса, пенисът е срамежлив, стеснителен, забулен в тайна, скрит от критически поглед.

За да се разкрепости мъжкото тяло и то да стане предмет на рефлексия и художествено изображение, културата е била длъжна да отслаби цял ред забрани а)на голотата, б)на мъжката голота, в)на сексуалността, г)на хомосексуалността.

Кой завижда на пениса?
Разликата между пениса и фалоса не е направена обективно, създава се поглед, който е субект на този поглед, чий поглед най-напред конструира и еротизира мъжкото тяло?

Ако се предположи, че за индивида е важна преди всичко неговата сексуална привлвкателност, то главната референтна група мъже трява да бъдат жени, именно техният поглед, е длъжен да конструира хетеросексуалното мъжко тяло. Но само допреди, в близкото минало това беше практически невъзможно.

По отношение на мъжете жената винаги или почти винаги е била "по-младия". Той е можел да я гледа, можел е да й се любува, да я докосва, да я чука, да я изобразява, обратното е било невъзможно. Даже в съвременния, еманципиран свят жената по-често се любува на голотата на любимия докато той спи. Неприлично е любовното и ласкаво внимание към гениталиите, много мъже се смущават от това. А сравнението между техните мъжки достойнства и на някой друг е недопустимо. Фалосът съществува, не за да бъде разглеждан, а за да му се кланят. Още повече че жените не са имали възможност да обсъждат и изобразяват мъжките достойнства публично (въпреки че в свои среди са го правили), даже като произведение на изкуството.

Откритият и свободен женски поглед върху мъжкото тяло практически е било незаконно. Главната референтна група за мъжете по този, както и по други въпроси, винаги е било и си остава в мъжкото общество. Но мъжкото общество е фалоцентрическо и фалократическо. Мъжкият поглед, формиращ мъжкото групово самосъзнание, е по определение съревнователно, отчуждено, завистливо, отблъскващо, нееротическо, даже кастриращо. Този поглед не ласкае пениса, а го превръща във фалос, култивирайки, от една страна, завистта и чувството за собствена непълноценност, а от друга - пренебрежение и високомерие към другите. Фалоцентризмът, фалическият култ и фалократията са различни аспекти на едно и също явление.

"Завистта към пениса", който Фройд е преписал на жените в действителност е типчна за мъжете. Възприятието и оценката на пенсиса по фалически критерии поражда у мъжете множество психосехуални трудности и проблеми. Ако погледът е власт, то единственият начин да се избавим от нея е да не позволяваме на други мъже да ни гледат (жените не се броят, те "нямат с какво" да съперничат на мъжете).

От тук и особената мъжка стеснителност и свързаните с нея нормативни забрани. Съществуващи в много религии (в исляма, йудаизма) строгите забрани на демонстриране на собственото или чуждо съзерцаване на мъжката нагота мотивират не толкова страх от хомосексуалност, а по-скоро статусни съображения.

С какво се е провинил библейския Хам, че неговото име е станало нарицателно? Той видял голотата на своя баща - а пияният Ной имал, разбира се не грозен фалос, а обикновен пенис - и той се присмял на голотата, така били нарушени статусни правила: младият няма право да разглежда стария, това както и гледането в очите, означава оскърбление и обида.

В серновековен Китай съществувала легенда за един чиновник, който по време на улични прцесии се осмелил да погледне неприлично на прославената красота на могъщия княз. Разгневеният феодал заповядал да го екзекутират, но чиновникът спасил от смърт даоския мъдрец: " Съпротивлението на желанието не съответства на принципа на Пътя, нетрябва да се ненавижда любовта. За това че той независимо от волята си те възжела, по закона ти не трябва да го наказваш". Князът помилвал чиновника и му доверил отговорна длъжност, управител на собствената му баня. (Hinsch, 1990, p.22).

Интересен битов пример за мъжка сексуална стеснителност, е т.нар. "правило на третия писуар": при наличие на свободни места в мъжката тоалетна, мъжете избягват да застават до другия, избирайки място през един писуар.

Преди двайсет години в Journal of Personality and Social Psychology беше публикувана информация за това. Изхождайки от известни урологични факти, ако мъжът изпитва тревога, това създава у него трудност при уринирането, трудно му е да започне да уринира и често е принуден да свъшва без да успее да изпразни съдържанието на пикочния си мехур - авторите искали експериментално да проверят, как действа в подобни ситуации появата на съсед. Опитът се състоял в това: експериментаторът се криел в кабинката, а когато в тоалетната влизал посетител до него заставал помощника на изследователя. Реакцията (скоростта на началото и продаължителността на уриниране) на "изпитвания" отначало се опитвали да определят по звука на падащата урина, но звукозаписващата техника се оказала несъвършена , наложило се в "експиременталната" кабина да се постави специален перископ, позволяващ да допълни звуковите впечатления с визуални. Хипотезата, че принудителното съседство действително извиква у мъжете тревога и нарушава процеса на уриниране се потвърдила, но статията се успорила от критиката по етически съображения, за нарушаване на правата на "изпитваните", не са били предупредени, че се наблюдават, така се прекратяват тези опити.

Друг пример за повишена чувствителност към погледа е възражението на американските военни против допускането на гейове в армията, където мъжете живеят в тесни помещения. Никой не се опасявал, че един или два гея ще изнасилят или съблазнят ротата. Но натуралните мъже се боят от хомоеротичен поглед ( Сержант, редника пак ме гледа!"). На първо място, той ги прави обект на чуждо сексуално желание, тъй като на мъжете се "полага" да бъдат негови субекти. На второ място, мъжете се опасяват от непредсказуемост на собствената реакция: а изведнъж в отговор на неговия поглед на мен "ще ми стане", и тогава ще ми се изясни, че сам съм "такъв"? Мълчаливото предположение, че "нормалните " мъже не се гледат един друг, е фактически невярно. Хетеросексуалният поглед "програмира" мъжа в привичното за него направлвние, тогава как хомоеротичния поглед пробужда нещо ново, тревожно и неприятно.

Казаното не е вярно за всички мъже и за всички ситуации. Без да говорим вече за момчешки състезания по "писане" и мастурбация, всеки който е бил на лагер, знае че някои момчета са стадни, че ходят в съблекалнята само по групи, без да изпитват при това нито смущение, нито хомоеротическо чувство. Дали защото у тези момчета няма подобни комплекси, или "приятелите" са нещо съвсем различно от страничните хора.

Нещо подобно съществува в армията. От една старна, армията се отличава от обикновените граждани на първо място в отсъствието на приватност, нито за миг не си сам, това включвайки колективното, по команда изпълнение на естетсвени потребности, е мъчително. От друга страна колективното "уриниране", способства "боевия поздрав" (това е военен термин ) стоенето на очка в колектива на себеподобни възпитава крепост в характера, устойчивост на психиката - това без шега! Го почуствах от личен опит - чувството на сливане с масата и аз така да се каже "частица от силата". Командирът, правещ "това" заедно с войниците, не само че не си изгубва лицето, но става психологически близак с тях. (С. Мирный. Нескучные чернобыльские рассказы. "Контрапункт", № 2, март 1999, с.29). Както и в другите примери мъжете тук не се гледат един друг, те са заети с обща и важна работа.

Сходна ситуация е банята. В голото съобщество на себеподобни, където всички са равни, няма хомоеротика (гейовете се боят от разобличение, избягват го) затова присъства много важна за всички мъже хомосоциалност - особеното, основано на изключване на жените, преживяването на мъжка солидарност, когато съперничеството и ревността ( в това число и заради жени), се преплитат с чувството на органическа общност, принадлежност към една и съща група (ние- момчетата, ние - мъжете). Ако не е хомосоциалността, емоционалната привързаност, приятелството и дружбата между мъжете биха били невъзможни. Като винаги им се приписва висша ценност.

Мъжкото тяло като обект на изкуството
Художествената репрезентация на мъжкото тяло има дълга история. Основни нейни етапи - антична Гърция и Рим, където разголеното мъжко тяло се е избразявало по-често от женското и е било предмет на култ; средновековното християнство, табуирало всякакви проявления на телесност; Възраждането, на ново открива красотата на разголеното тяло; изкуството на класицизма, създало образите на героическото мъжко тяло, а романтизмът, направил това тяло нежно и чувствително; реализмът и натурализмът в края на 19 - началото на 20 бек, отказал се от идеализация на мъжкото тяло и започнал да изобразява реалните мъже в реалните им условия на живот ; "мускулестата маскулинност" от първата трета на 20 век, е свързана с развитието на атлетизма и физическата култура, и нейната милитаризация от тоталитарните режими ("фашисткото тяло"); деконструкцията на тези идеализирани образи от съвременното изкуство, се отказа от единен маскулинен канон с появата на "хомосексуалното тяло" и т.н. Прехода от емпирическа история на това как художници от определен период или направлвние са представяли и конструирали мъжкото тяло, към социалната история на маскулинността методологически е труден. Особено, ако самата маскулинност и мъжката сексуалност се конструират по абстрактни и претендиращи за ненавременни психологически схеми.

Битовите телесни практики, ритуално-етикетните дйствия, визуалното изображение на тялото и театрализираното представлвние (пърформанс) имат своите собствени закони, изводи, получени в една сфера, не могат автоматически да се пренсят върху други. Техните канони като по правило не съвпадат.

Например древните гърци често са изобразявали наги войни, но в реалния живот древногръцките мъже са можели да се пявяват наги само на спортни състезания или симпозиуми, където жени не са били допускани. (Stewart, 1997).

Проблематична и допустима мярка на разсъблеченост, когато се говори за фронтална нагота. Градацията между наго и полунаго тяло е подвижна. Полуоблеченото тяло често изглежда много по-еротично, отколкото съвършено голото. Същността на еротиката, е в това че тя съблазнява, изкушава, извиква желание. Критериите за мъжка и женска красота и сексуална привлекателност винаги и навсякъде включва множество негенитални компоненти - очи, лице, торс, гърди, форма на краката и т. н. При цялата културно-историческа специфичност на тези елементи има и определени константи.

За разлика от буквалната, анатомическа "голота", историята на наготата като аспект на телесния канон е свързана с еволюцията на формите на дрехите. В средновековна Европа мъжката дреха е скривала по-голямата част от тялото. Но от12 до 15 в. Връхната част на мъжката дреха постоянно се е намалявала,а тесните панталони обрисували и подчератвали формите и контурите на мъжките крака, бедра и гениталли. Не рядко това зрелище е било откровено сексуално и ефекта от него се усилвал. Сменял се е и самия канон на мъжката красота. На средновековните мъжки портрети караката изглеждат силни и мощни. В началото на новото време те сатават по-тънки и дълги, художниците се стремят да подчертаят изяществото и елегантността им. В мъжките портрети от 17в. се появява открита шия, тънка копринена риза, очертаваща гърдите т.н. По-късно това аристократическо разголване започнало да се възприема като женствено и потенциално хомоеротическо, но в своето време не е извиквало такива асоциации. В митологични сюжети художникът е можел да нарисува своя знатен поръчител полугол, прикрил само гениталиите. В скулптурата тази традиция е продължена почти до 19 век. Антонио Канова е изваял грамадна статуя на разголения (гениталиите са скрити ) на Наполеон 1 (1811). Бронзово копие на този портрет се пази в музея на Брер(Милан), мраморна къщата-музей на Велингтон в Лондон. На въпроса на императора, защо той е изобразен наг, Канова отговорил, че разголеното тяло това е езикът на скулптура.

Сведение за еротическо въображение към генитални образи, което аз бих нарекъл "путкография" и "хуеграфия", обединяват сексуалността. Както казва Барт, еротическата фотография "не отвежда секса на централно място - тя даже може въобще да не го покаже"; напротив " порнографското тяло е приковано, то показва себе си, а не се отдава, в него няма щедрост". (Барт). За хората, които се възбуждат само от гениталии може да се каже с думите на знаменитата певица Каталани за друга известна певица на миналия век, Зонтаг: "Elle est grand dans son genre, mais son genre est petit" ("Тя е велика в своята област, но областта й е малка"). (Михельсон, 1896, с.547)

Ако говорим за художествено изображение на гениталиите, но разликата между мъжете и жените по този въпрос е значително по-малка, отколкото смятат учените-конструктивисти, а някои очебийни различия се коренят в анатомическите особености. За да не говорим за социокултурни детерминанти на фалоцентризма, женските гениталии по природа са скрити дълбоко в тялото, за да ги разгледа, жената трябва да си разтвори краката широко. В класическото изкуство такива изображения практически отсъстват( спомням си само известната картина на Курбе), нарочен като порнографски. Напротив мъжките гениталии са разположени отвън, те веднага привличат внимание. Необходим е допълнителен социален контрол за легитимация и символизация. Откритата демонстарция на женските гениталии е табуирана от културата (културите) не по-малко от демонстрацията на пениса, извиква такива стархове знаменитата vagina dentata "зъбатото лоно", ритуалните проклятия или страха от вдигане на полата и демонстриране на влагалището, брачните изрази от типа "отишъл на ..." и т. н.

Покрай общите норми на пристойност, степента на разголване може да бъде различно в различните видове изкуство. За европейската скулптура на новото време, ориентирана към античните образци, мъжката фронтална нагота е била приемлива. Както казва Торвалдсен, "Редът Господен не може да се опрости, той е най-прекрасния винаги. Таруашвили, 1991, с.90). Дори живописта от този период е откровено еротически, мъжките гениталии, като по правило се прикривали или завоалирали. Картината на Енгр " Ахил, приемащ послание от Агамемнон " (1801), на който напълно голият Ахил стои лице в лице със зрителя, това е едно от редките изключения.

Във втората половина на 19 век - началото на 20, художествената фотография, в следствие на своята натуралистичност се е цензурирала по-строго от живописта.

Много зависи от сюжета на картината. Тъй като еропейците от 18-19в. не са ходили разсъблечени, голото тяло е могло да се почви само в антични или библейски сюжети, това само по себе си е определяло неговата героизация и естетизация. Плюс страхът от хомосехуалност. Ако женската нагота е можела и е била длъжна да извика у зрителя-мъж еротически чувства, то мъжката нагота се е използвала в изкуството на класицизма като "обозначаване на абстарктни истини и възвишени стремления" (Garb,. 1998, p.28). С появата на изкусвото на натурализма и реализма, изобразяващи мъжа в реални жизнени ситуации - във ваната, на плажа, в спортни състезания - мъжкото тяло е придобило конкретност и индивидуалност. Но едновременно стова е станало много по-прозаично и по-малко еротично.

Доказано е, от историците на изкусвото, че изображението на разголеното мъжко тяло, както и цялата поетика на маскулиннстта е тясно свързана с хомоеротическио желание и творчество на художници които са експлицирали това желание ( Saslow, 1987; Steinweiler, 1989). Но си струва само да се постави въпроса, за кого дадения образ се явява хомоеротически - за самия художник , за неговия поръчител, за неговите съвременици или за съвременните гейове-изкусвоведи - как многото атрибуции се превръщат в проблематични. Даже такава класическа гейска "икона" като Свети Себастиян, се изобразява по различен начин и зависи както от сексуалната ориентация на художника, така и от много други причини (Кон, 1998).

Нормативният и още повече общоприетият канон на мъжката красота винаги е допускал вариации. Повечето художници от епохата на Възраждането предпочитали да ваят и изписват ефеби и андрогинни юноши, образите на които са импонирали хомоеротическо въображение. Но "Седящият Марс" на Веласкес (музеят Прадо) немлад, с мустаци и с каска на глава може да се сбърка със съвременен полицай или пожарникар, който си почива.

Много художници, които обичат да рисуват или фотографират голи подрастващи момчета са изпитвали към своите модели не само естетически чувства, техните образи са често прекалено еротични. Но да се определят сексуалните пристрастия на художника по неговите творения, без факти от неговата биография е трудно. Известният руски скулптур Александър Матвеев (1878 - 1960) между 1907 и 1915 е създал много скулптури на голи момчета "Пробуждающийся мальчик", "Спящие мальчики", "Засыпающий мальчик", "Заснувший мальчик", "Сидящий мальчик", "Идущий мальчик", "Лежащий мальчик", "Юноша", "Надгробие В.Э. Борисову-Мусатову", но лично аз нищо еротично не виждам в тези скулптури.

Доближени до личностния, битовия и естетическия контекст, образите на разголеното мъжко тяло имат определен, макар и нееднозначен социално-политически смисъл.

За измененията отначало на мъжкия,а после и на женския телесен канон на 20 век важна роля са изиграли физическата култура и спорта. Списанието La Revue athletique (от 1890) и La Culture physique (от 1904) и техните немски и англосаксонски аналози си поставили за задача да върнат на съвременното мъжко тяло античните пропорции. Фотографиите на популярни преподаватели по физкултура в позите на класическите статуи пропагандирали единството здраве, сила и красота. Еталони за мъжка красота станали полуголите портрети на атлети или на Тарзан Джони Вайсмюлер. Идеалът на откритото, чистият въздух и слънце, "свободното тяло" ( нудизма), култът към здравето и близостта с природата се разпространили в немско младежко движение, приписвала му се и морална ценност. Както е писало едно немско младежко списание , "наготата е равна на истина" (Mosse, 1985, p. 56)

Но с тези идеи и образи незабавно се въоръжили идеолозите на мъжкия пак и на всеки друг шовинизъм. Работата не била толкова до еротиката. "Мускулестата маскулинност" е била една от основните оси на буржуазното общество и националистическата идеология, тя се считала за гаранция за съхраняването на съществуващия обществен ред пазела неговото покушаване, била важна духовна и културна ценност, антитеза на женствеността и хомосексуалността, които като по правило се приписвали на инородниците. Тази идеология, която поставила "твърдото" мъжко тяло принципно по-високо от "мекото" женско тяло, имала силен милитаристически и националистически привкус, достигнал кулминция в неокласицизма на германския и италианския фашизъм.

В нацистка Германия, където по израза на Химлер "мъжкият съюз се превърна в мъжко господство", физическите упражнения официално се считали за средство за формиране на нордически характер. Реалният, битов нудизъм бил забранен и се приравнявал с хомосексуалност. Наготата на фашистките статуи била строго нормативна. Мъжът трябвало да бъде висок, строен, широкоплещест, с тънки бедра, а тялото му - обезкосмено, гладко, със загар, без изрзени индивидуални черти. Щателно изработени бруталните тела на фашистките статуи, от сорта на монументалната скулптура на Арно Брекер (1900-1991) "Партия" (1933) са символизирали само физическа сила, войнственост и дисциплина. Въпреки че, всичко им е било на място, включително и гениталиите, без фигови листа, на тях не им е било позволено да бъдат еротически, чувствителни и раними.

Такъв е и официалният телесен канон на съветския тоталитаризъм 1930-те години, с хатактерните за него "изобилие от мъжка разголена плът" (Синельников,1999) - парадите с полуголи гимнастици, многобройните скулптури на спортисти, разцветът на спортната фотография; непостроеният култов Дворец на Съветите, трябвало да бъде окрасяван от гиганстки фигури на разголени мъже маршируващи с развети флагове. Наистина, за разлика от нацисткото, съветското изкуство напълно телесно разголване не е допускало, гениталиите са винаги скрити( другата историческа традиция, в дореволюционната руска култура, за разлика от немската, не е съществувало нищо приличащо на нудизъм), неговият нормативен еталон повече напомня на "унисекс". Но този "унисекс" бил силно маскулизиран.

Съветкото "равенство на половете" мълчаливо предполагало догонване на жените на традиционно мъжки стандарт (всички еднакво работят, всички се готвят да се трудят и отбраняват, без никакви особени женски проблеми и т. н.) Това се прехвърлило и върху женското тяло. Единият от аспектите на тази политика била и уникалната болшевишка сексофобия, за която подробно съм писал.(Кон, 1997).

Колкото до опоменатия Андрей Синелников притъпяването на чувствителността към наготата в комуналните квартири и общежития, елементарната социална психология обяснява този факт много по-добре от замъглените формули на Лакан: битовата сгъчканост снижава възприемчивостта на хората към стимули, които от ненормални се превърнали в ежедневни, независими от която и да е идеология.

Същото се случва на нудистките плажове. И се разпространява не само върху сексуалността.

Накратко, еротиката на мъжкото тяло действително се възпроизвжда от погледа, но погледите са много и всички съществуват в определени социокултурни контексти.

Загуба или преобръщане?
"Човекът от рода той", като е определил мъжът Дал, посреща 21 век с флага на капитулацията. Това напомня размахането на долни гащи.

Радвай се, феминистке! На Запад женското движение, преобръщайки уставни форми на идеологията, разби половата "империя на злото". Сбогом оглавяващ стаус! Цивилизованият мъж мирно отстъпи по всички направлвния" Ерофеев, 1999, с. 81).

Един от признаците и проявите на обща деконструкция на традиционния канон "груба маскулииност", произтичащ от отломъците на установена джендърна стратификация, е обективацията на мъжкото тяло. Много мъже виждат в това заплаха от феминизация на обществото и хомосексуализация на културата.

Много установени граници и нормативни представи сега се размиват. Станало достъпно за погледа, мужкото тяло изгубва фалическата си броня и става уязвимо.
Това се проявява и в изобразителното изкуство, и в танца, и в спорта, и в рекламата ...

Голото или полуголо мъжко тяло все по-чест и по-често се извжда на показ, в качеството си на еротически обект. Знаменития плакат на Келвин Клайн, с фотографията на Брюс Вебер (1983), представляваща идеално сложен млад мъж в плътно прилепнали слипове, по мнението на американските критици, бил не просто сполучлива реклама на мъжко бельо, но и велико изменение на телесния облик на мъжете от времето на Адам: " Адам е криел своите гениталии, Брюс Вебер ги извади на показ"; " Бог създаде Адам, но Брюс Вебер му даде тяло" (цит. по Doty, 1996. p. 288).

Отслабват битовите забрани на демонстриране на по-малко или повече мъжко тяло ( късите ръкави, по-широки или по-тесни сака, къси панталони и т.н.) Съвременните мъже се грижат за грдероба си и телесния си облик почти толкова, колкото и жените. Четирсет процента от клиентите на Лондонската клиника за естетическа и пластична хирургия са мъже (MacKinnon, 1997, p.114). Мъжете харчат все повече време и пари за своето тяло, за козметика и т. н. Т.е случва се не просто разголване и демонстрация на своето "природно" тяло, а съзнателно негово конструиране, в съответствие с нормите на собтвената субкултура. По-рано това се е смятало типично за жените.

Любопитен момент от реабилитацията на мъжкото тяло е отслабването на запрещението на изобразяване на окосменото покритие . В еротичните издания и рекламните клипове, като и в класическата живопис, мъжкото тяло обикновено се е изобразявало гладко и обезкосмено. Това помагало да изглежда едновременно много по-младо и по-малко като агресивно "животно". Но много мъже и жени харесват окосменото тяло, струва им се по-сексуално. А клиентът, винаги е прав. В резултат телерекламата на цигари, след тях и други показали на зрителите окосмени мъжки гърди, после и крака ...

Откровена демонстрация , не толкова на физическите възможности, колкото на красотата на мъжкото тяло е бодибилдинга (буквално в смисала на изграждане на тяло) (Moore, 1997). В традиционното атлетическо тяло, (в миналато, тялото на война или ловеца), мускулатурата е функционална, нарочили са я да решава някаква конкретна "действена" задача - да вдига, да бяга, да мята, да скача. При бодибилдинга се е превърнала в самоцел: мускулите са нужни, за да бъдат показвани. Бодибилдърът използва мускулите си не за строителство на мостове, а за да повдига вежди. Те са едновременно нефункционални и в същото време функционални" (Fussell, 1994, p.45). Това го прави "ходещ фалос".

Новата естетика на мъжкото тяло е тясно свързана с хомоеротизма. През вековете хомоеротичния поглед е бил таен, с половин око, извикващ у мъжете тревога и ненавист. През 20 век той стана много по-открит и явен, подкопавайки общоприетия канон на мъжкото тяло като закрито и неизразително.

Говорейки изобщо, мъжкото хомесексуално съзнание и неговият образен свят са в края на краищата фалоцентрични. Култът към "размерите", потенцията и прочее мъжки атрибури при гейовете са даже по-силно изрзени,отколкото при хетеросексуалните. Това има своя изход и в политическата психология и естетика. Много немски хомосексуалисти са се увличали по фашистката маскулинна символика. Теодор Адорно даже е смятал, че хомосексуалния садомазохизъм и свързания с него авторитаризъм са едни от свойствата на потенциалната "фашистка личност". Хитлеровската униформа, повлияла на садомазохисткото въображение и образния ред на най-популярния гейски еротико-порнографски художник Тома Финландски (Тоуко Ласканен, 1921-1991 ).

За хомосексуалните членът, свой или чужд - не е толкова символ на власт и могъщество(фалос), колкото средство за наслада (пенис), както активна, така и пасивна рецептивна форма. Както във всички мъжки отношения и тук присъства мотивът за властта на един човек върху друг, но тази власт се заключава преди всичко в това, че има възможност да достави или да не достави удовослствие на другия мъж. (Mohr, 1992). Геят едновременно е и носител на пениса, и негов реципиент, той иска не само да "преследва" като мъж, но и да се "отдава" като жена. На мъжкото свое или чуждо, той гледа едновременно (или отчасти) отгоре, отвътре,отдолу, отвън. Гейската мъжка мечта не е фалоса, а пениса с фалически размери.

Аналната интромисия подчертава саморазкритието, самоотдаването, преживява се като добробоволно отдаване на Друга власт над себе си, позволение да влезе в най-интимното, най-свещеното, най-закритото място на твоето тяло и твоето Аз. Но момента на рецептивността, пасивността, която строго се табуира от хетеросексуалнта маскулинност, присъства и в други хомосексуални техники, например фелацията. "Оживелият" фалос, хомоеротичното въображение създава модел на мъжкото тяло като чувствително и ранимо, при това тези "немъжки" преживявания се оказват еротически прикривани. "Субективните" и "обективните" свойства на погледа, които хетеронормативността разделя, тук като че ли се сливат.

Оттук произтичат и ред психологически и естетически последствия (Кон, 1999).

Мъжкото тяло може да бъде еротически обект, може да бъде гледано и дори разглеждано и този поглед не унижава нито този който гледа, нито този на когото се гледа. Реабилитираният пенис се освобождава от тягостното задължение постоянно да се срамува пред фалоса. Снемането от мъжкото тяло на фалическата броня повишава неговата чувствителност и облегчава емоционалното саморазкритие, че това е много важно в отношенията с мъжете, както и с жените. Дори най-традиционните мъжки качества, от рода на развитата маскулинност, стават средства за емоционална и сексуална изразителност.

Разбирането на собственото тяло не като крепост, а като "представление", пърформанс разширява възможността за иделано творчество, изменение, иновация, нарушаване на навичните граници и рамки. По-рано потребността да демонстрираш себе си пред другите, както и кокетството се считаха за изключително женски черти; при мъжете е изглеждало като проява на болезнен ексихибиционизъм, а напрегнатото внимание към собственото Аз е попадало в карегорията нарцисизъм. Реално "субективността" тук е не по-малко, отколкото в традиционнта маскулинност, просто това е друга, по-тънка и изплъзваща се субективност.

Това предполага и друг тип междуличностни отношения: спорът за това, кой, на кого и как именно може или е длъжен да гледа, отстъпва място на обмяната на погледи, субектно-обектните отношения се превръщат в обектно-субектни. Говорейки с думите на Сюзан Бордо: "еротиката на погледа не се върти около динамиката" "да гледаш на" или "да бъдеш гледан от" (т.е. да проникваш в друг или сам да се отдаваш на проникване, активен или пасивен), а се върти около взаимността, когато субекта едновременно гледа и е гледан, така става среща на субективности, преживявана като признаване на това, че ти познаваш другия и той познава теб. (Bordo, 1997, p 68-69). Съботирането на фалоцентричния модел на маскулинността и образа на "неекспресивния мъж" не е нито вина, нито изключителна заслуга на гейовете.

Преди всичко те самите не са монополисти, нито са привилегировани от телесна откритост и емоционална разкрепостеност. Хомосексуалният поглед често е толкова агресивен или пък високомерен, колкото и хетеросексуалния. При цялата разлика между женско и мъжко, също и между хетео- и хомосексуален поглед, "нито една от групите не е монополист върху...,нито имунитет срещу... нарцисизма, груповата идентификация, оттласкване, фетишизация, садизъм и критически фалоцентризъм"
Davis, 1991, p .21).

Някои художествени открития, приписани на гейове, паралелно с тях са правени и от "натурални". Духът на времето често е по-важно от индивидуалните особености на художника. За да се възхищаваме на мъжкото тяло и неговата поетика, не е необходимо да изпитваме към него сексуални чувства. Например един от елементите "откритие" на мъжкото тяло в дягилевсите балети са били новаторските костюми. Но скиците на "най-скандалните" от тях е нарисувал не Дягилев и не Жан Кокто, а напълно "натуралния" и напълно безразличния към еднополовата любов Александър Бенуа.

Голяма част от младежкия канон на мъжкото тяло в 1960-70-те (дрехите унисекс, дългите коси, обиците, татуировките, любовта към ярките цветове, разкрепостените пози и т.н.) са изобретени не от гейовете, а от хипитата, сред които определено преобладават "неутралните". Противопоставянето им "любов" и "война" (правете любов, не война) е било по същността си антифалическо. За мачото тези активности практически съвпадат: насилието и убийството го възбуждат и му дават сексуална ориентация, а в леглото той пак "войюва".

Ако до скоро паметника на "фалическото тяло" подриваха сексуалните малцинства на хомосексуални, трансджендърни и травестити, сега енергично това се прави масово от жените.

Покрай другото, масовото запознаване на жените с реалните, а не с митическите мъжки достойнства е способтвало изменението на сексуалната техника, в чатност разпространението на оралния секс. През 19-началото на 20 век фелацията се е считала за мръсна и неприлична, мъжът е можел да я получи само от проститутка. Сега това удоволствие е разбрано и достъпно за повечето хора. Но фелацията дава на жената възможност да види такива подробности от мъжката анатаомия, които при обикновния полов акт могат да бъдат скрити. Освен това тя изисква допълнителни умения. Това до известна степен сближава хетеросексуалната техника с хомосексуалната.

Все по-малко съвместим с мачизма е кунилингусът, когато мъжът вместо "да чука" високомерно жената, я "обслужва".

Същото може да се каже за позицията "жената отгоре", която в древна Русия са приравнявали със содомия, а сега я практикуват уважавани съпружески двойки. Смяната на сексуалните позиции "отгоре" и "отдолу" не просто дава еротическо разнообразие, но и сменя принципа на еднозначност в джендърната йерархия, откривайки допълнителни експресивни възможности както за женското, така и за мъжкото тяло. На класическия мачо е трудно да отстъпи мястото на жената отгоре дори и в леглото.

Женското гледане на мъжкото тяло постепенно заема своето място в живописта и фотографията. Американската художничка Силвия Слай (Sleigh) в картината си "Турска баня" (1973), пародира едноименната творба на Енгер, където на мястото на наги жени е изобразила разголени няколко свои познати, достатъчно популярни в света на изкуството, мъже (Cooper,1994). Московската художничка Ана Алчук през 1994 за проекта "Фигури на закона" се уговорила да фотографира наги с кинжали в ръце седем известни московски дейци на изкусвото. Видимо за тези мъже публичната нагота не им се сторила позорна, въпреки че нито тяхното телосложение, нито "размерите" им не били особено впечатляващи.Както забелязва Михаил Рилкин на Алкин едва ли й се е отдало да събере аналогична група от жени (Рыклин, 1997. с.121). Мелоди Дейвис (1991) фотографира голи мъже без главата,с гениталиите в профил. Нейната камера фиксира не парадния фалос, а реалния, жив пенис, който може да бъде голям или малък,но винаги е обект достоен за възхищение и внимание. При това женският поглед, за разлика от хомосексуалният не "себастиянизира" мъжа, а му помага да разпусне.

Много теоретически работи по "четене" на мъжкото тяло и неговото представяне и изобразяване в литературата и изкуството са написани от жени (Маргарет Уолтърс, Мелоди Дейвис,Джудит Ханна, Лора Малви, Памела Мур, Сюзън Бордо, Елизабет Грос и др.)Да разглеждаме тази тема без феминистката литература, както и други аспекти на изменящата се маскулинност, днес е невъзможно. Женският поглед все повече конструира хетеросексуалното мъжко тяло, така както до неотдавна мъжкия е формулирал ипостасите на феминността.

Изменението на мъжкия телесен канон не е следствие от зловеща "хомосексуализация" на културата и обществото, а един от аспектите на дълъг глобален процес на преустройство на джендърните стереотипи. Въпреки разпространението на опасененията от отслабване на поляризцията мъжко-женско начало и допускането на множественост в индивидуалните телесни практики и стилове на живот не се отстраняват половите и джендърни различия, не се феминизира и не се принизява мъжа, а емоционално се разкрепосява и обогатява.

Мъжете, не само че не се уподобяват на жени, но и никога няма да се превърнат в еднакви с жените. "Мачото" е не само продукт на специфически ориентирана култура, но и на определен психофизически тип. За някои мъже този тип на самовъзприятие и действие е най-приятният и даже единствено възможен. Да се превърне Дон Жуан във Вертер е невъзможно даже и по пътя на кастрацията. За това този тип изпълнява определени социални и психофизически функции, заради когото много жени и хомосексулни мъже нямат ум.

Плюс- социално-възрастови закономерности. За момчетата-подрастващи завистта към пениса, агресивната маскулинност и страхът от хомосексуалност са нормални възрастови процеси, опитът да се изкоренят е безсмислен, а задчата се свежда до това да не се омаловажават.

Единна поетика на мъжкото тяло, както и единен тип на маскулиността никога не е имало, няма и да има, всяка индивидуалност има своите проблеми и трудности.

Автор на статията е руския философ и сексолог Игор Кон, статията е публикувана в списанието "Джендърни изследвания" от 1999, брой 3
fiXident

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts with Thumbnails

Flamingo ads

Flamingo ads