Табу ли е транссексуалността?

Мъж или жена? Отговаряйки на този въпрос, повечето хора нямат никакви съмнения. Но тези категории не винаги са еднозначни. Транссексуалните хора се чувстват в чуждо тяло. Натоварването за психиката е огромно.

Става дума за психически обременяваща ситуация и сериозна телесна операция. Към всичко това се добавя и фактът, че в Германия транссексуалността и днес е тема табу - както в обществото, така и по закон. В следващите редове разказваме за една 66-годишна жена, била допреди три години мъж.

В банята самобръсначката е точно до флакона с парфюм. Вибке има широки рамене и плътен глас като мъж, но пък кожата й е мека и гладка. Бялата блуза подчертава женствените форми на 66-годишната жена, която само допреди три години е изглеждала коренно различно. И й се е налагало да води борба сама със себе си: на външен вид е била мъж, вътрешно се е чувствала жена. Търпяла е сложната ситуация десетки години наред.

Потискането не е решение!

"Бях на пет или шест години, когато вече се молех на Бога - нека да се събудя жена, усещах, че нещо не е наред", разказва Вибке. Чак непосредствено преди пенсионирането си Вибке усеща готовност за смяна на идентичността и се подлага на операция. Сега е жена и е това, което наричат транссексуално.

По преценки на медиците в Германия има около 10 хиляди транссексуални хора, точна статистика няма. Принципно мъжете и жените са засегнати поравно от проблема. Най-често те се решават на промяната покрай някакво важно събитие или преживяване - обяснява психиатърката Дорете Поланд: "Повечето потискат това. В един момент са си поставили диагнозата за себе си, откъдето нататък страдат поради обкръжаващата среда и заради самите себе си - не мога, не бива."

Роля за промяната може да изиграе както някое сериозно заболяване, така и разводът или смъртта на роднина, какъвто е случаят при Вибке. След 27 години брак и две деца тя се решава на развод. Наскоро след това, стоейки до смъртното легло на майка си, я пита - как сте щели да ме наречете, ако бях момиче. Отговорът е - Вибке.

Все някога настъпва моментът за решаващата стъпка

След смъртта на майката ролите й на син, съпруг и баща отпадат окончателно. Новата самота събужда старите желания, на които този път тя се поддава. Вибке предприема следващата стъпка и започва да се облича като жена - с перука, грим, рокля и обувки с високи токове. Обяснява, че усетила неочаквана лекота, след което започнала и съответната терапия.

На 18 април 2006 година дошло времето за пенсия, тогава Вибке решила и да се оперира. Интервенцията трае часове наред и е свързана с много рискове. От 80-те години транссексуалността в Германия се смята за заболяване, здравните каси са длъжни да платят трансформацията, както и терапията и хормоналното лечение. Засегнатите жени трябва да платят сами само бюста, който биха желали да имат. Често трансформацията е единственият път за засегнатите отново да започнат да се радват на живота.

Още можете да видите ТУК.

Гей

За пръв път терминът хомосексуалност се появява в литературата в средата на 19 век. Той е съставен от древногръцката дума „homos“ (еднакъв) и латинското „sex-“ (пол), и означава „от еднакъв пол“.

Употребяваните в по-старата литература определения като хомофилия, инверсия, мъжеложство (sodomy) или девиация днес са изключени от употреба в литературата, която хомосексуалистите считат за неутрална.

Терминът педерастия като синоним на хомосексуалност е неправилен от научна гледна точка, тъй като обозначава само един тясно ограничен вид любовни отношения — между зрели мъже и юноши, подобно на тези в Древна Гърция. Използуваното по подобен начин, понятието андрофилия обозначава само част от хомосексуалните отношения, и по специално тези между мъже на еднаква възраст и със сходен социален статус. Точен синоним е педераслък, еквивалентен на английското faggot или руското „хомик“ (пише се: „гомик“), използуван от хетеросексуални, като те му придават обидно значение. Както в английския, съществува и кратката форма педал (на английски: fag).

От хомосексуалност се развива съществителното хомосексуален, което може да означава както човек със съответната сексуална ориентация, така и действените проявления на тази ориентация, както и субкултурата, произтичаща от нея.

В български, често понятията хомосексуалност и хомосексуален (човек) се подменят с хомосексуализъм и хомосексуалист, които се приемат като негативни и оценъчни, и по тази причина — социално некоректни (подобно на хетеросексуализъм). Хомосексуализмът представлява съвкупност от поведение, прояви, реакции и възгледи, характерни за т.нар. открити хомосексуалисти, които са една част от всички хомосексуални хора. Това понятие се асоциира с определени негативни поведенчески модели и има характер на „етикет“, с който голямата част от хомосексуалните хора не се идентифицират.

Като синоним на прилагателното хомосексуален често се използва и чуждицата гей, която е привзета от английски (gay — пъстър, шарен, весел). Днес нейното значение се свързва с флага на световната гей-общност, който представлява шест разноцветни ленти и символизира цветовете на дъгата.

Терминът гей почти навсякъде е предпочитан от хората с хомосексуална ориентация и е считан от тях за максимално коректен. В български думата гей е прилагателно (гей-хора, гей-мъже, гей-жени, гей-общност) и е неправилно да бъде употребявана като съществително (един гей, гейове), което често се смята и за обидно. Като прилагателно, гей обхваща не само хомосексуалните мъже, но и хомосексуалните жени, а често се употребява и въобще относно не-хетеросексуалните хора. В този смисъл, вместо прилагателното лесбийски (пр. лесбийска двойка) следва да се използва просто „гей“ (гей-двойка). За първи път в България думата ГЕЙ е употребена от Агенция Фламинго в нейните издания. Едно от тях е първото печатно издание за хора с двойно чувство списание "Фламинго". В него се обяснява нуждата и етимологията на думата и необходимоста от въвеждането и в Българския език, независимо, че е чуждица. Освен в списание "Фламинго" едноименната агенция въвежда употребата и и в другите и печатни издания: вестник "Секс скандал", вестник "Чук Чук", списание "Агресия", списание "100 на 100 секс" и други.

Все по-често в световен мащаб се употребява и терминът ЛГБТ, който наред с хомосексуалните хора, включва също бисексуалните и транссексуалните, а понякога и интерсексуалните.